coysests 's review for:

Paradise Lost by John Milton
4.0

Класика с причина; интересно е да се прочетат оригиналните идеи на почти всяка модерна "библейска" фикция, която черпи главно от идеите на Милтън за Стария Завет отколкото самия Стар Завет. Лично не съм фен на мерена реч без рима и ритъм и най-много ми харесват частите, в които Милтън без да иска вкарва такива. Езикът е красив, не е толкова застарял колкото би се очаквало, но пък и по негово време се стандартизира, та Милтъновия и Шекспировия английски са си английския, който ние познаваме.

Самият Милтън е много интересен като историческа личност. Paradise Lost със сигурност е вдъхновена творба в литературния смисъл, но доколкото знам няма деноминации на Християнството, които да са съгласни с теологията му, включително Калвинистите, към които Милътн принадлежи, докато не изпадне в крайни ереси като Арианизъм, които си проличават в поемата. Добави към това и трите му жени, първата от която се пробва да напусне, и отношението му към децата от тази жена (оставя ги без наследство), Джон Милтън в никакъв случай не е светец, но пък е много добър поет. За времето си има и доста прогресивни и просветлени идеи, бидейки един от главните аргументатори в полза на екзекуцията на крал Чарлз I, тази му устрем към индивидуализъм и справедливост всеки може да оцени (надявам се).

I made him just and right,
Sufficient to have stood, though free to fall.