A review by monikamarink
Метро 2035 by Дмитрий Глуховски, Dmitry Glukhovsky

4.0

„Метро 2035“ ме събуди от дрямката, в която бях изпаднала с предишната част от поредицата. Тук Глуховски като че ли набляга повече на човека и неговите проблеми. За разлика от първите две книги, които бяха съсредоточени върху метрото като тъмно, неприветливо място, изпълнено с появили се след радиацията чудовища, в последната книга тези същества липсват. Ходенето по повърхността се е превърнало от изключително опасно и стресиращо занимание във всекидневно такова за нашия герой Артьом, който се завръща в третата част от трилогията с пълна сила. Личната му мисия е да намери други оцелели хора след войната, някое място, пригодно за човека. Място, където над главите не би имало чугунен таван, където може да се расте до небето. Да си изгради къща– своя, живот- свой, и от това място вече да се заселва постепенно отново цялата изпепелена земя. За околните той е просто един луд, подлагащ себе си и останалите на радиация, защото „…горе, на повърхността, вече няма домове и изобщо нищо няма. Бетон, тухли, киша, напукан асфалт, жълти кости, всякакви вехтории, е, и фонът. Така е в Москва, така е и по целия свят. Никъде другаде няма живот- само в метрото. Факт. Общоизвестен. Известен на всички освен на Артьом.“ Но дали наистина е така?
В книгата има всичко – фантастика, екшън, драма, реализъм, политика, дори на моменти е прекалено политически наситена, но такава е природата на Глуховски. А отворения финал я доближава до една красива любовна история.