Take a photo of a barcode or cover
3.38 AVERAGE
3.38 AVERAGE
This book was an absolutely refreshing take on modern psychology and it’s unfortunate that it was lumped into the very limiting and misrepresentative “self-help” genre. It was truly a melding of neuropsychology, clinical psychology, philosophy, theology, and politics from a classical approach that extends the great conversation and gives hope to us all that we, in fact, can change our mindset through, among many suggestions, seeking the True, Good, and Beautiful in all experiences. More proof that the well-read just have a better grasp on the human condition! Granted, it was a long book, but full of so much Truth and deep consideration that I did not regret a minute.
There are genuine gems in here, but far to much bluster and conjecture to really recommend at all. Time I won’t get back
challenging
emotional
informative
reflective
slow-paced
The 12 rules are good and positive messages that are worth reflecting on.
However the book itself is terribly convoluted and i often felt the message was lost in the amount of anecdotes and examples. Reading the book felt more like a chore than anything.
However the book itself is terribly convoluted and i often felt the message was lost in the amount of anecdotes and examples. Reading the book felt more like a chore than anything.
Джордан Б. Питърсън бе може би най-стремително издигащият се в общественото внимание философ-интелектуалец преди няколко години, преди да славата да му се качи в главата по лошия начин.
Университетски професор и клиничен психолог от Торонто, неговото пламенно и подкрепено с безпрецедентно дълбоки и точни доводи и размишления противопоставяне на екстремния културен марксизъм и пост-модернизъм в политиката и обществото го доведоха до страниците на множество медии и милиарди гледания в ютюб.
Нещата, които той има да каже на младите хора и особено младите мъже относно човешкото мислене, общество и смисъла на живота, като че ли никой друг няма смелостта да ги каже, а те имат нужда да бъдат казани в модерното, бързо развиващо се общество, което, както казва Ницше, уби боговете, но не предостави нищо, с което да ги замести.
Модерното, бързо развиващо се общество, което е по-богато, по-безопасно и с повече човешки права от когато и да е в историята, но в което броят на психичните заболявания главоломно расте, стресът и депресията се превръщат в национални епидемии на най-развитите държави, все повече хора живеят в самота, естественият прираст е отрицателен, а още и още млади хора биват доведени до самоубийство от нихилизъм и липса на смисъл в живота.
"12 правила за живот" е втората книга на Питърсън, в която този път той се опитва да даде една по-популярна за обикновения читател версия на размишленията си относно психологията, философията, морала и смисъла на живота (и най-вече как да добием такъв).
А че той има какво да каже по тоя въпрос можем да предположим не само от скорошната му популярност, но предимно от богатата му клинична практика, както и от изключително успешната му програма Self Authoring, която предлага отдавна на (предимно) млади хора, които искат да разберат къде отиват в живота, дали им харесва посоката и как да стигнат там, където искат.
Самите 12 правила за живота заслужават дълбоко замисляне и всеки само ще спечели, ако го ги спазва - дори повърхностно, а още повече - ако разбере какво всъщност означават, от къде идват и на къде водят.
Доколко Джордан Питърсън успява да води читателя и да му покаже пътя в това замисляне е друг въпрос и трябва да кажа, че можеше да се справи и по-добре. Силното наблягане на символизма в различни библейски истории, особено в първите глави само отблъсква читатели, незапознати с прочита на Библията, който Питърсън прави като на исторически документ, събрал архетипните истории от зората на човечеството и даващ поглед към човешката психология.
Изобщо, книгата трябваше да бъде по-ясна и концентрирана, без разводняване с излишни истории и с достатъчно, но не толкова прекалено задълбаване в морални и философски теми. Като цяло обаче, тя дава екзистенциални отговори на основни морални въпроси, които вълнуват много хора, дори въпросните хора да не знаят това, както и на въпроси, от които обществото ни много определено се вълнува напоследък.
Университетски професор и клиничен психолог от Торонто, неговото пламенно и подкрепено с безпрецедентно дълбоки и точни доводи и размишления противопоставяне на екстремния културен марксизъм и пост-модернизъм в политиката и обществото го доведоха до страниците на множество медии и милиарди гледания в ютюб.
Нещата, които той има да каже на младите хора и особено младите мъже относно човешкото мислене, общество и смисъла на живота, като че ли никой друг няма смелостта да ги каже, а те имат нужда да бъдат казани в модерното, бързо развиващо се общество, което, както казва Ницше, уби боговете, но не предостави нищо, с което да ги замести.
Модерното, бързо развиващо се общество, което е по-богато, по-безопасно и с повече човешки права от когато и да е в историята, но в което броят на психичните заболявания главоломно расте, стресът и депресията се превръщат в национални епидемии на най-развитите държави, все повече хора живеят в самота, естественият прираст е отрицателен, а още и още млади хора биват доведени до самоубийство от нихилизъм и липса на смисъл в живота.
"12 правила за живот" е втората книга на Питърсън, в която този път той се опитва да даде една по-популярна за обикновения читател версия на размишленията си относно психологията, философията, морала и смисъла на живота (и най-вече как да добием такъв).
А че той има какво да каже по тоя въпрос можем да предположим не само от скорошната му популярност, но предимно от богатата му клинична практика, както и от изключително успешната му програма Self Authoring, която предлага отдавна на (предимно) млади хора, които искат да разберат къде отиват в живота, дали им харесва посоката и как да стигнат там, където искат.
Самите 12 правила за живота заслужават дълбоко замисляне и всеки само ще спечели, ако го ги спазва - дори повърхностно, а още повече - ако разбере какво всъщност означават, от къде идват и на къде водят.
Доколко Джордан Питърсън успява да води читателя и да му покаже пътя в това замисляне е друг въпрос и трябва да кажа, че можеше да се справи и по-добре. Силното наблягане на символизма в различни библейски истории, особено в първите глави само отблъсква читатели, незапознати с прочита на Библията, който Питърсън прави като на исторически документ, събрал архетипните истории от зората на човечеството и даващ поглед към човешката психология.
Изобщо, книгата трябваше да бъде по-ясна и концентрирана, без разводняване с излишни истории и с достатъчно, но не толкова прекалено задълбаване в морални и философски теми. Като цяло обаче, тя дава екзистенциални отговори на основни морални въпроси, които вълнуват много хора, дори въпросните хора да не знаят това, както и на въпроси, от които обществото ни много определено се вълнува напоследък.
A discussion of such simple rules as standing up straight, telling the truth, listening and paying attention that deserves an even deeper dive. I'm returning my copy to the library, and buying me one to study, annotate and quote. Good stuff right here.
Had to read it to see what all the fuss was about. It oscillates so wildly between the profound and the profoundly ridiculous that your head may spin. I found myself highlighting passages and then on the very next page finding something that made me want to quit on the whole endeavor.
The final two chapters are the best, but the coda might just be the most pretentious thing I’ve ever read. Peterson is neither an intellectual savior nor a charlatan. He’s just an overconfident man with great experiences from a career in psychology who has pulled the lottery ticket winning a cult of personality.
It’s folly to disregard him because of his followers, but make up your own mind on the contents. Reading secondhand reviews (like this) often exaggerate or take things out of context.
The final two chapters are the best, but the coda might just be the most pretentious thing I’ve ever read. Peterson is neither an intellectual savior nor a charlatan. He’s just an overconfident man with great experiences from a career in psychology who has pulled the lottery ticket winning a cult of personality.
It’s folly to disregard him because of his followers, but make up your own mind on the contents. Reading secondhand reviews (like this) often exaggerate or take things out of context.
This book by its title seemed promising, but it was anything but that. It’s all over the map and I personally found it to read more like a collegiate thesis (and not in a good way). As others have said in their reviews, it could have been shorter and more to the point. I find it ironic that part of the title is “an antidote to chaos”. If anything was chaotic, it was trying to finish this book.
Provides the antidote to the chaos and neatly puts primar binar beliefs and understandings with healthy dose of critique through not only pshychological, but also sacral, philosophical and other points of view, including brief walks into the recent and older history. Although seemingly idealistic aims, but my personality traits coincide with them in manner that helps putting together a puzzle that is of understanding and perceiving life in a bit less chaos.
Great rules, with lots of thought and explanations behind them. Great for creating character. I do feel some of the essays went too long and could have been tightened up.