You need to sign in or sign up before continuing.
Take a photo of a barcode or cover
3.78 AVERAGE
3.78 AVERAGE
В „Укротяването на кралицата“ Филипа Грегъри ни представя историята на Катрин Пар като кралица. Тя е последната съпруга на Хенри Осми и една от двете, останали живи след като са попаднали в близкия обсег на краля. Нейното име не е особено известно и не е много популярна като кралица, но това е абсолютно незаслужено. Катрин Пар е била изключителна жена и единствената съпруга на Хенри, която се измъква от ешафода при вече подписана от краля заповед за смъртта й. Дори само този факт е достатъчно любопитен, да не говорим и за живота й като кралица.
Катрин Пар вече е овдовяла два пъти, когато Хенри Осми пожелава присъствието й в двора, а след това я пожелава за съпруга. Към този момент за него няма невъзможни неща – той е крал, глава на църквата и дотолкова жесток и изгубил трезвата си мисъл, че никой не би посмял да му противоречи. И какво е шеста жена, след като е изпратил петата на ешафода? Дреболия. Самата тя е влюбена в Томас Сиймор, но любовта им трябва да остане в тайна. Катрин няма друг избор, освен да приеме предложението на краля.
Към този момент (1543 година) Англия е разкъсвана между католицизма и реформацията и всяка страна се опитва да издърпа краля към себе си. Той самият е непостоянен – сега казва едно, по-късно казва друго, променя си мнението често, дава зелена светлина на едната страна днес, а утре – на другата. Дава Библия на английски на хората в един момент, в следващия обявява притежанието на Библия за незаконно. Неговото царуване се е превърнало в пълен хаос и борба с кучета.
Катрин Пар приема умерени действия по отношение на религията и е много внимателна да не пристъпва законите, които налага кралят. Той самият изглежда доволен да има до себе си начетена жена, а тя от своя страна влага времето си в четене и превеждане на свещени текстове, както и разговори с най-различни проповедници. Дворът й е един от най-начетените. Убедена е, че е редно жената да мисли самостоятелно, че може да тълкува Библията, да пише. В следствие на което става все по-голям привърженик на реформата, макар и да е внимателна около краля.
Още нещо изключително, което прави, е да събере всички деца на Хенри в двора. До този момент Мери и Елизабет са със съмнителен статут – принцеси или копелета, бъдещето им е несигурно. Благодарение на Катрин Пар Хенри ги провъзгласява за негови наследнички и приемници на престола при евентуална смърт на сина му Едуард.
Тя дори не осъзнава в кой момент започва да се движи по съвсем тънък лед, готов да се пропука всеки момент под краката й. Кралят започва да я подозира. Съветниците му започват да търсят доказателства за ерес. Крал Хенри е готов да изпрати още една своя съпруга на ешафода, без колебания. А когато тя разбира това, вече е доста късно. Но не и необратимо късно.
Много харесах Катрин Пар и начинът, по който успява да лавира при изменчивото мнение на краля. Та изглежда е единствената, която успява да се справи с него. И макар че Хенри успява да я потъпче, тя все пак запазва живота си. И в края на краищата, преди смъртта си кралят е по-скоро привърженик на реформата и признава постигнатото до момента – онова, за което са се борили реформистите в двора и за което е мечтала самата Катрин.
Макар че на моменти ми се струваше, че романът твърде много се върти около религиозните въпроси, това всъщност е бил съществен проблем за периода. И много добре показва вече изострената лудост на Хенри, който е почти обезумял в последните години от живота си, измъчван от тлъстото си тяло и раната в крака, която остава отворена и гниеща в продължение на години.
Катрин Пар вече е овдовяла два пъти, когато Хенри Осми пожелава присъствието й в двора, а след това я пожелава за съпруга. Към този момент за него няма невъзможни неща – той е крал, глава на църквата и дотолкова жесток и изгубил трезвата си мисъл, че никой не би посмял да му противоречи. И какво е шеста жена, след като е изпратил петата на ешафода? Дреболия. Самата тя е влюбена в Томас Сиймор, но любовта им трябва да остане в тайна. Катрин няма друг избор, освен да приеме предложението на краля.
Към този момент (1543 година) Англия е разкъсвана между католицизма и реформацията и всяка страна се опитва да издърпа краля към себе си. Той самият е непостоянен – сега казва едно, по-късно казва друго, променя си мнението често, дава зелена светлина на едната страна днес, а утре – на другата. Дава Библия на английски на хората в един момент, в следващия обявява притежанието на Библия за незаконно. Неговото царуване се е превърнало в пълен хаос и борба с кучета.
Катрин Пар приема умерени действия по отношение на религията и е много внимателна да не пристъпва законите, които налага кралят. Той самият изглежда доволен да има до себе си начетена жена, а тя от своя страна влага времето си в четене и превеждане на свещени текстове, както и разговори с най-различни проповедници. Дворът й е един от най-начетените. Убедена е, че е редно жената да мисли самостоятелно, че може да тълкува Библията, да пише. В следствие на което става все по-голям привърженик на реформата, макар и да е внимателна около краля.
Още нещо изключително, което прави, е да събере всички деца на Хенри в двора. До този момент Мери и Елизабет са със съмнителен статут – принцеси или копелета, бъдещето им е несигурно. Благодарение на Катрин Пар Хенри ги провъзгласява за негови наследнички и приемници на престола при евентуална смърт на сина му Едуард.
Тя дори не осъзнава в кой момент започва да се движи по съвсем тънък лед, готов да се пропука всеки момент под краката й. Кралят започва да я подозира. Съветниците му започват да търсят доказателства за ерес. Крал Хенри е готов да изпрати още една своя съпруга на ешафода, без колебания. А когато тя разбира това, вече е доста късно. Но не и необратимо късно.
Много харесах Катрин Пар и начинът, по който успява да лавира при изменчивото мнение на краля. Та изглежда е единствената, която успява да се справи с него. И макар че Хенри успява да я потъпче, тя все пак запазва живота си. И в края на краищата, преди смъртта си кралят е по-скоро привърженик на реформата и признава постигнатото до момента – онова, за което са се борили реформистите в двора и за което е мечтала самата Катрин.
Макар че на моменти ми се струваше, че романът твърде много се върти около религиозните въпроси, това всъщност е бил съществен проблем за периода. И много добре показва вече изострената лудост на Хенри, който е почти обезумял в последните години от живота си, измъчван от тлъстото си тяло и раната в крака, която остава отворена и гниеща в продължение на години.
I am a historical fiction junkie (they are my guilty pleasure!), and I have read many other books by Philippa Gregory.
This is the story of Katherine (Kateryn) Parr, the last wife of Henry VIII. The story is told by Katherine herself, and the first-person perspective used by the author makes her very accessible and tangible, which only serves to endear her to the reader.
Katherine Parr was indeed a trailblazer of her time. She was an ardent supporter of the Reformation and this story showcases her scholarship in Latin and theology. Her deliberation over word choices in her translation of psalms gives her a depth of character which is enthralling. Being a reformer was not easy in Henry’s court, despite the fact that he broke from Rome to form his own church in order to divorce his first wife, Katherine of Aragon, so that he could marry Anne Boleyn. One was never sure where one stood with Henry, not even his closest confidants and wives. Katherine’s angst and fretting over how quickly Henry could turn on her is palpable, and the author makes it excruciatingly real as she feels the walls close around her when those closest to her are arrested for heresy one by one. As each person in her inner circle is interrogated, he or she is asked to name Katherine as a heretic, yet she evades damning incrimination time and time again. She triumphs over several forms of humiliation to maintain her safety, not just emotionally by having to live in Jane Seymour’s shadow as Henry constantly throws her memory up to Katherine, but also by enduring physical abuse at the hands of Henry as well. Katherine maintains her dignity and shows us she is a woman of great strength, conviction and character, and indeed a “tenacious survivor”, as the author calls her.
Survival in Henry’s court was never easy. He was larger than life, a tyrant who became even more unpredictable as he grew older and more physically disabled and a very unhappy prisoner of his own failing body. Katherine was always on her guard, walking a fine line, and always aware that a single word or inflection in her voice could turn Henry against her without warning. We see the genuine tenderness between them, but also the suspicious interrogation to which he subjects her, always testing and questioning her loyalty.
This is the story of a woman who is too often overlooked in 16th century Tudor England, yet she was a very important piece of the story of the Reformation, and Gregory gives us her story in well-researched detail, richly illustrated with wonderful attention to detail.
This is the story of Katherine (Kateryn) Parr, the last wife of Henry VIII. The story is told by Katherine herself, and the first-person perspective used by the author makes her very accessible and tangible, which only serves to endear her to the reader.
Katherine Parr was indeed a trailblazer of her time. She was an ardent supporter of the Reformation and this story showcases her scholarship in Latin and theology. Her deliberation over word choices in her translation of psalms gives her a depth of character which is enthralling. Being a reformer was not easy in Henry’s court, despite the fact that he broke from Rome to form his own church in order to divorce his first wife, Katherine of Aragon, so that he could marry Anne Boleyn. One was never sure where one stood with Henry, not even his closest confidants and wives. Katherine’s angst and fretting over how quickly Henry could turn on her is palpable, and the author makes it excruciatingly real as she feels the walls close around her when those closest to her are arrested for heresy one by one. As each person in her inner circle is interrogated, he or she is asked to name Katherine as a heretic, yet she evades damning incrimination time and time again. She triumphs over several forms of humiliation to maintain her safety, not just emotionally by having to live in Jane Seymour’s shadow as Henry constantly throws her memory up to Katherine, but also by enduring physical abuse at the hands of Henry as well. Katherine maintains her dignity and shows us she is a woman of great strength, conviction and character, and indeed a “tenacious survivor”, as the author calls her.
Survival in Henry’s court was never easy. He was larger than life, a tyrant who became even more unpredictable as he grew older and more physically disabled and a very unhappy prisoner of his own failing body. Katherine was always on her guard, walking a fine line, and always aware that a single word or inflection in her voice could turn Henry against her without warning. We see the genuine tenderness between them, but also the suspicious interrogation to which he subjects her, always testing and questioning her loyalty.
This is the story of a woman who is too often overlooked in 16th century Tudor England, yet she was a very important piece of the story of the Reformation, and Gregory gives us her story in well-researched detail, richly illustrated with wonderful attention to detail.
Another historical fiction pot boiler...I had to stop and check half way thru to see if. KP actually outlived her demented lecherous old king.
Well written but boring in a lot of ways. Very disappointing for me.
I want to start out by saying that I definitely liked this book. I always looked forward to picking it up and it only took a couple of days for me to get through. That being said, however, I almost feel as if I was always waiting for it to get better and I wonder if I was most interested because of my interest in history and this time period than the book I was reading.
It felt like it dragged on a bit. I understand the importance of religion in the time period but it felt as if the entire book was about her Christianity rather than more detail of her life as a queen. It felt a bit heavy handed and I think other angles could have been more deeply explored to make the Queen feel like a more rounded personality. I can also understand the author not wanting to get to dramatic with the history but it is a historical fiction and some liberties need to be taken to dive deeper into the characters.
However, I still thought the book enjoyable and an easy read.
It felt like it dragged on a bit. I understand the importance of religion in the time period but it felt as if the entire book was about her Christianity rather than more detail of her life as a queen. It felt a bit heavy handed and I think other angles could have been more deeply explored to make the Queen feel like a more rounded personality. I can also understand the author not wanting to get to dramatic with the history but it is a historical fiction and some liberties need to be taken to dive deeper into the characters.
However, I still thought the book enjoyable and an easy read.
emotional
informative
medium-paced
3.5 stars. Interesting to see a viewpoint of Henry's last wife.
A great portrait of an astonishing woman. Gregory does a great job of conveying the sense of dread swirling around Henry. That being said, I wish the book hadn't ended with Henry's death. I would have loved to see more of Kateryn's path to healing after this marriage, and think we could have done with a bit less of the previous story.
I read all of Philippa Gregory's books but this is the best one I've read for a while. The descriptive portrait she creates of Henry VIII in his final years is truly terrifying - a glutinous, cruelly vindictive, master manipulator who keeps the entire court - not to mention his sixth wife - anxiously trying to second guess his next whim - and their own fate.
The novel is narrated in the first person by his wife and Queen, Katherine Parr. Through her eyes, we see the factions vying for the King's attention, where religious reform - of which Katherine is an advocate - walks the tightrope between the King's approval and accusations of heresy. We see how she creates a royal family, building relationships with Henry's three children while all the time sacrificing her own true love of which she can never speak.
After reading Henry's final abusive and humiliating treatment of Katherine, we are as relieved as the characters themselves, when the King dies and the Queen is once again a free woman.
The novel is narrated in the first person by his wife and Queen, Katherine Parr. Through her eyes, we see the factions vying for the King's attention, where religious reform - of which Katherine is an advocate - walks the tightrope between the King's approval and accusations of heresy. We see how she creates a royal family, building relationships with Henry's three children while all the time sacrificing her own true love of which she can never speak.
After reading Henry's final abusive and humiliating treatment of Katherine, we are as relieved as the characters themselves, when the King dies and the Queen is once again a free woman.
Not as entertaining as her other book, but definitely a more interesting one. I knew nothing of this wife going in or of the severe dangers the different Christianities held, so I'm very glad I now have a deeper understanding. The last handful of pages when Henry was acting more like a madman were so intense I couldn't put the book down. I'd say it's a great, necessary, and important addition to the Tudor novels.