Take a photo of a barcode or cover
3.64 AVERAGE
3.64 AVERAGE
emotional
sad
slow-paced
Plot or Character Driven:
Character
Strong character development:
Complicated
Loveable characters:
Yes
Diverse cast of characters:
No
Flaws of characters a main focus:
Yes
challenging
emotional
hopeful
reflective
medium-paced
Plot or Character Driven:
Character
Strong character development:
Yes
Loveable characters:
Yes
Diverse cast of characters:
Yes
Flaws of characters a main focus:
Yes
С произволни епитети и повърхностни описания Еберсхоф създава декор, на фона на който да се разиграе драматичната и изключителна съдба на Айнар/Лили. И в този декор, така набързо сглобен, прозират досадата и историческата неинформираност на автора, прозира припряност да се стигне до по-вълнуващ момент в сюжета. Книгата е написана като по формула от курс по творческо писане. Редуването на съвремие с ретроспективни глави и многото диалог, който засилва бързината на четене, без да постига автентичност чрез оригинален изказ, отнема гласовете и атмосферата и превръща „Момичето от Дания” в поредната художествена история по истински случай.
И щеше да е добре, ако беше поредната такава история. Но в 300 стр. Еберсхоф повтаря едни и същи посещения при лекари, едни и същи среднощни вълнения и винаги въпроса (по-подходящ за някой готически роман) – ами сега кой от двамата излезе и кой остана вкъщи.
Идеята, че промяната от Айнар в Лили не се случва рязко, а с постепенно изместване на граничната линия, е уместна и би стояла адекватно, ако не бяха сантименталните детски спомени, будещи съчувствие към една очевидна несправедливост. Образът на Грета е единственото, което подхранва интереса и помага прочитът да продължи. Каква е тази жена, която в мъдростта си вижда повече от цял един народ и каква сила таи в себе си, за да подари спасителната свобода на човека, когото обича.
Но тук идва въпросът: за кого е тази книга? Тези, които вярват в свободата и правото на щастие, ограничени единствено от неотменимите морални принципи на общото благо, нямат нужда от убеждаване. Тези, които имат нужда, едва ли ще посегнат към книга, толкова директна и елементарна в подхода си. Невинаги защитаването на правотата и човешките ценности е изразено по добър начин. А литературата, освен амвон, трябва да бъде литература.
И щеше да е добре, ако беше поредната такава история. Но в 300 стр. Еберсхоф повтаря едни и същи посещения при лекари, едни и същи среднощни вълнения и винаги въпроса (по-подходящ за някой готически роман) – ами сега кой от двамата излезе и кой остана вкъщи.
Идеята, че промяната от Айнар в Лили не се случва рязко, а с постепенно изместване на граничната линия, е уместна и би стояла адекватно, ако не бяха сантименталните детски спомени, будещи съчувствие към една очевидна несправедливост. Образът на Грета е единственото, което подхранва интереса и помага прочитът да продължи. Каква е тази жена, която в мъдростта си вижда повече от цял един народ и каква сила таи в себе си, за да подари спасителната свобода на човека, когото обича.
Но тук идва въпросът: за кого е тази книга? Тези, които вярват в свободата и правото на щастие, ограничени единствено от неотменимите морални принципи на общото благо, нямат нужда от убеждаване. Тези, които имат нужда, едва ли ще посегнат към книга, толкова директна и елементарна в подхода си. Невинаги защитаването на правотата и човешките ценности е изразено по добър начин. А литературата, освен амвон, трябва да бъде литература.
[Night Mode Reading]: I hated the suggestions in this book: trans people have split personalities; trans people are most likely physically secretly the gender they feel like, you just have to dig deep during surgery; trans people are nuts. They aren’t. Or if they are, it’s not a trans trait, it’s simply a human trait. I await the day where the trans character I’ll read will be happy, living their life, having adventures. This book gets 2 out of 5 for trying.
I really loved the characterizations in this novel and the way Ebershoff captured the relationship between Greta and Einar/Lili. Usually I don't like when narratives switch between characters, but it added a depth here that we wouldn't have been able to get otherwise.
I do think that you have to come into this knowing that you're reading a novel and not allow yourself to get caught up in what may or may not be historically accurate. The author's note at the end might be worth a read first if this might be a hang up for you. This novel isn't a historical account by any means; instead, it's a beautiful look at the relationships and experiences of these characters and the meanings of personal identity.
The only thing that bothered me as a reader was the time jumps, but that's totally personal preference on my part. I tend not to like when the passage of time is summarized or mentioned in passing, but that only really bothers me when I want to be with the characters and really experience their lives together, so that also says a lot about the quality of the writing.
I do think that you have to come into this knowing that you're reading a novel and not allow yourself to get caught up in what may or may not be historically accurate. The author's note at the end might be worth a read first if this might be a hang up for you. This novel isn't a historical account by any means; instead, it's a beautiful look at the relationships and experiences of these characters and the meanings of personal identity.
The only thing that bothered me as a reader was the time jumps, but that's totally personal preference on my part. I tend not to like when the passage of time is summarized or mentioned in passing, but that only really bothers me when I want to be with the characters and really experience their lives together, so that also says a lot about the quality of the writing.
Quite honestly, many parts of this book made me uncomfortable, so I had to keep reminding myself that the discomfort in reading about someone’s gender transition wouldn’t even be a fraction of how uncomfortable it would be to realize you’d been born in a body you couldn’t recognize yourself in. It felt a bit slow to me, but overall I’m glad I read it.
Told with the tenderness and femininity of a Jane Austen in many places. The author allows you to delve and explore the main characters’ consciousnesses, their feelings - what was spoken of and what was not - as Lili bloomed and Einar retreated.
A little slow at first, but by the end I was hooked. So beautiful and sad and fascinating.
Picked this up after seeing the author interview his client, the author, David Mitchell at the 92nd Street Y in NYC. It is set in Europe in the interwar period of the late 1920s-early 1930s and tells the story of artist Einar Wegener, who he was and who he became. It is told through the the lens of his marriage and David Ebershoff writes beautifully about their very unusual situation. This novel, where most of the characters and situations are made up, tells of the longing and love that are part of the human experience and the loss and sadness that come when feelings never were or no longer are mutual. Knowing that the movie is coming out, I did read it thinking about the characters' portrayals as well as the scenes and settings and wondering if the beauty of the book will be captured on film.