Take a photo of a barcode or cover
3.85 AVERAGE
3.85 AVERAGE
My favorite book ever. I love how dark it is. I love the different character chapters. Definitely deserving of rereads
challenging
dark
sad
slow-paced
Plot or Character Driven:
A mix
Strong character development:
Yes
Loveable characters:
Complicated
Diverse cast of characters:
Complicated
Flaws of characters a main focus:
Complicated
Content Warnings
Graphic: Ableism, Confinement, Death, Gore, Infidelity, Racial slurs, Racism, Sexual assault, Sexual violence, Torture, Toxic relationship, Violence, Blood, Antisemitism, Religious bigotry, Murder
Moderate: Animal cruelty, Misogyny, Kidnapping, Stalking, Death of parent, Abandonment
challenging
slow-paced
adventurous
challenging
dark
tense
medium-paced
Plot or Character Driven:
Character
Strong character development:
No
Loveable characters:
Complicated
Diverse cast of characters:
Yes
Flaws of characters a main focus:
Complicated
I loved this book- especially since I really love the Disney movie. This is a lot different than the Disney movie though! I think it's a great story of what true love vs. what fake love looks like, and I thoroughly enjoyed it.
slow-paced
Plot or Character Driven:
A mix
I really enjoyed this once the plot picked up, but the drawn out chapters about 1400s Paris—its streets, layout, and architecture— were lost on me. It felt like Hugo was telling a different story altogether at times.
At its heart, this book is a love letter to Gothic architecture, especially Notre-Dame. When Hugo wrote it, the cathedral was seen as outdated and had been left to ruin. Gothic buildings were 'vulgur' and being torn down across Paris, which frustrated him.
Fortunately the novel ended up sparking public interest and pride in Notre-Dame. So while it’s a tragic love story, it’s also a story about saving a piece of history.
dark
tense
slow-paced
Plot or Character Driven:
Plot
Strong character development:
No
Loveable characters:
Complicated
Diverse cast of characters:
Yes
Flaws of characters a main focus:
Yes
RTC.
Possibly 4.5. I have to think about it but it was definitely a great surprise and something that didn’t read like a classic (didn’t drag like they often do... sorry for saying that, not meant to be offensive).
Possibly 4.5. I have to think about it but it was definitely a great surprise and something that didn’t read like a classic (didn’t drag like they often do... sorry for saying that, not meant to be offensive).
There’s a beautiful, tragic story buried between all the architectural and history of Paris.
“Парижката Света Богородица”, шедьовърът на Виктор Юго, един от най-значимите романи, писани някога и спасението на така обичаната катедрала.
Мястото, където Франция е лекувала рани и безнадеждност след жестоки травми и е празнувала победи. Средновековната готическа сграда е може би най-известната културна забележителност в национален мащаб и съкровище в световен. И макар всички да са наясно с това, чувствам се длъжна да го припомня на всеки, който реши да се докосне до този епохален труд на почти два века, спасил сграда на почти девет века, за която парижани, а и целият свят плака когато през 2019 г. медиите гръмнаха с новината “Сърцето на Париж гори”. Защото именно тя е главен персонаж в този роман.
АNAГКH *Съдба
15 век. Място и време, което ще се запечата в сърцата на хората. История толкова драматична, толкова вечна. Проследяваме няколко героя, чийто изтерзани души, вълнуват и вдъхновяват и до днес. Грозният Квазимодо,звънар на Парижката Света Богородица, злият архидякон Клод Фроло, чийто забранени пориви и страсти погубват невинната, красива и обаятелна Есмералда. Любовна история, която се превръща в трагедия. Срещането на тези клетници ще се окаже пагубно за всеки. Но те далеч не са единствените, чийто мисли ще чуем и които съдби ще срещнем в книгата. Ще избегна преразказ за всички останали замесени лица и ще ви оставя сами да прочетете за тях, като единствено спомена, че те са от просяка до краля. И най - емоционална среща за мен беше тази с образа на една нещастна майка, чието дете изчезва от креватчето и оставя само скръб и лудост. Гласът на Юго е напевен, думите пронизващи, историите драматични, но пренася успешно читателя в атмосферата на времето, в което се развива и допринася за цялостно усещане. Това, което ще видите е едно, ако сте все още в незряла възраст и друго, ако сте минали невинните си години, и трето яко сте били пред величавата катедрала в Париж.
Макар и много млад тогава, Виктор Юго вече е бил невероятен разказвач и очевидно разбирач на човешката природа. Улавяйки духът на онези времена, успява да го пренесе през всичките тези години, доказвайки своя талант. Поради което не мисля, че книгата има нужда да бъде оценявана от мен по някакъв начин. Тя вече е това което е.
Разходка из красивите улици на Париж. Из историята на града, живота и културата през Средновековието. За да види читателят, че жителите на града познават много повече от една романтична обвивка, която е първото нещо, за което всеки мисли, чуе ли Франция.
Много преди сърцето на Европа да се превърне в символ на любовта и свободата на изкуството, то е кървяло заради собствените си граждани. Има история, която иска да бъде чута за да бъде разбрана и тя е тук,предадена от Виктор Юго.
Всеки орнамент е образец от историята на науката и изкуството. Парижката Света Богородица е архитектурен паметник на преходен период и не би могла да се причисли към никое движение. Готическият стил е бил абсолютен господар и е наложил себе си при изграждането й. По всичко личи, че това, което е представлявала през 15 век не може да се сравни с това, в което е била напът да се превърне в началото на 19 в. И единствено успеха на този роман спасява величествената катедрала от напастните ръце на архитектите. Благодарение на него се запазва гласът на народа в онези години, в които той се е изразявал посредством строителството. Запечатвайки историята си в самите основи, това е обликът на нацията от тогава.
***
На 28 годишна възраст, Виктор Юго написва този роман, чиято слава спасява многовековната катедрала Парижката Света Богородица. Това, което към днешна дата наричат сърцето на Франция (а и Европа). Според мен е важно дори случайният читател да се запознае с историята на самият роман и неговото написване, преди да има смелостта да го съди по някакъв начин като прекалено описателен и драматичен. За мен лично впечатлителен. Това е причината сред много класики именно тази да си причиня сега. Книга на близо двеста години, вълнуваща милиони. Символът, както го наричат, който е щял да потъне и постепенно изчезне изпод ръцете на невежи за историята архитекти. Не времето, не войните, а самите парижани са били напът да погубят това, което сега е най-скъпо за тяхното национално наследство. А написването на книгата е нужното послание, апел, откровение, което отваря очите и става причина за така необходимата реставрация и запазване облика на катедралата. Тя изпълнява своето предназначение и събужда любовта на народа към националната архитектура, спасявайки я от иновациите на новото време.
Мястото, където Франция е лекувала рани и безнадеждност след жестоки травми и е празнувала победи. Средновековната готическа сграда е може би най-известната културна забележителност в национален мащаб и съкровище в световен. И макар всички да са наясно с това, чувствам се длъжна да го припомня на всеки, който реши да се докосне до този епохален труд на почти два века, спасил сграда на почти девет века, за която парижани, а и целият свят плака когато през 2019 г. медиите гръмнаха с новината “Сърцето на Париж гори”. Защото именно тя е главен персонаж в този роман.
АNAГКH *Съдба
15 век. Място и време, което ще се запечата в сърцата на хората. История толкова драматична, толкова вечна. Проследяваме няколко героя, чийто изтерзани души, вълнуват и вдъхновяват и до днес. Грозният Квазимодо,звънар на Парижката Света Богородица, злият архидякон Клод Фроло, чийто забранени пориви и страсти погубват невинната, красива и обаятелна Есмералда. Любовна история, която се превръща в трагедия. Срещането на тези клетници ще се окаже пагубно за всеки. Но те далеч не са единствените, чийто мисли ще чуем и които съдби ще срещнем в книгата. Ще избегна преразказ за всички останали замесени лица и ще ви оставя сами да прочетете за тях, като единствено спомена, че те са от просяка до краля. И най - емоционална среща за мен беше тази с образа на една нещастна майка, чието дете изчезва от креватчето и оставя само скръб и лудост. Гласът на Юго е напевен, думите пронизващи, историите драматични, но пренася успешно читателя в атмосферата на времето, в което се развива и допринася за цялостно усещане. Това, което ще видите е едно, ако сте все още в незряла възраст и друго, ако сте минали невинните си години, и трето яко сте били пред величавата катедрала в Париж.
Макар и много млад тогава, Виктор Юго вече е бил невероятен разказвач и очевидно разбирач на човешката природа. Улавяйки духът на онези времена, успява да го пренесе през всичките тези години, доказвайки своя талант. Поради което не мисля, че книгата има нужда да бъде оценявана от мен по някакъв начин. Тя вече е това което е.
Разходка из красивите улици на Париж. Из историята на града, живота и културата през Средновековието. За да види читателят, че жителите на града познават много повече от една романтична обвивка, която е първото нещо, за което всеки мисли, чуе ли Франция.
Много преди сърцето на Европа да се превърне в символ на любовта и свободата на изкуството, то е кървяло заради собствените си граждани. Има история, която иска да бъде чута за да бъде разбрана и тя е тук,предадена от Виктор Юго.
Всеки орнамент е образец от историята на науката и изкуството. Парижката Света Богородица е архитектурен паметник на преходен период и не би могла да се причисли към никое движение. Готическият стил е бил абсолютен господар и е наложил себе си при изграждането й. По всичко личи, че това, което е представлявала през 15 век не може да се сравни с това, в което е била напът да се превърне в началото на 19 в. И единствено успеха на този роман спасява величествената катедрала от напастните ръце на архитектите. Благодарение на него се запазва гласът на народа в онези години, в които той се е изразявал посредством строителството. Запечатвайки историята си в самите основи, това е обликът на нацията от тогава.
***
На 28 годишна възраст, Виктор Юго написва този роман, чиято слава спасява многовековната катедрала Парижката Света Богородица. Това, което към днешна дата наричат сърцето на Франция (а и Европа). Според мен е важно дори случайният читател да се запознае с историята на самият роман и неговото написване, преди да има смелостта да го съди по някакъв начин като прекалено описателен и драматичен. За мен лично впечатлителен. Това е причината сред много класики именно тази да си причиня сега. Книга на близо двеста години, вълнуваща милиони. Символът, както го наричат, който е щял да потъне и постепенно изчезне изпод ръцете на невежи за историята архитекти. Не времето, не войните, а самите парижани са били напът да погубят това, което сега е най-скъпо за тяхното национално наследство. А написването на книгата е нужното послание, апел, откровение, което отваря очите и става причина за така необходимата реставрация и запазване облика на катедралата. Тя изпълнява своето предназначение и събужда любовта на народа към националната архитектура, спасявайки я от иновациите на новото време.