Take a photo of a barcode or cover
3.85 AVERAGE
3.85 AVERAGE
I loved this book- especially since I really love the Disney movie. This is a lot different than the Disney movie though! I think it's a great story of what true love vs. what fake love looks like, and I thoroughly enjoyed it.
slow-paced
Plot or Character Driven:
A mix
I really enjoyed this once the plot picked up, but the drawn out chapters about 1400s Paris—its streets, layout, and architecture— were lost on me. It felt like Hugo was telling a different story altogether at times.
At its heart, this book is a love letter to Gothic architecture, especially Notre-Dame. When Hugo wrote it, the cathedral was seen as outdated and had been left to ruin. Gothic buildings were 'vulgur' and being torn down across Paris, which frustrated him.
Fortunately the novel ended up sparking public interest and pride in Notre-Dame. So while it’s a tragic love story, it’s also a story about saving a piece of history.
dark
tense
slow-paced
Plot or Character Driven:
Plot
Strong character development:
No
Loveable characters:
Complicated
Diverse cast of characters:
Yes
Flaws of characters a main focus:
Yes
RTC.
Possibly 4.5. I have to think about it but it was definitely a great surprise and something that didn’t read like a classic (didn’t drag like they often do... sorry for saying that, not meant to be offensive).
Possibly 4.5. I have to think about it but it was definitely a great surprise and something that didn’t read like a classic (didn’t drag like they often do... sorry for saying that, not meant to be offensive).
There’s a beautiful, tragic story buried between all the architectural and history of Paris.
“Парижката Света Богородица”, шедьовърът на Виктор Юго, един от най-значимите романи, писани някога и спасението на така обичаната катедрала.
Мястото, където Франция е лекувала рани и безнадеждност след жестоки травми и е празнувала победи. Средновековната готическа сграда е може би най-известната културна забележителност в национален мащаб и съкровище в световен. И макар всички да са наясно с това, чувствам се длъжна да го припомня на всеки, който реши да се докосне до този епохален труд на почти два века, спасил сграда на почти девет века, за която парижани, а и целият свят плака когато през 2019 г. медиите гръмнаха с новината “Сърцето на Париж гори”. Защото именно тя е главен персонаж в този роман.
АNAГКH *Съдба
15 век. Място и време, което ще се запечата в сърцата на хората. История толкова драматична, толкова вечна. Проследяваме няколко героя, чийто изтерзани души, вълнуват и вдъхновяват и до днес. Грозният Квазимодо,звънар на Парижката Света Богородица, злият архидякон Клод Фроло, чийто забранени пориви и страсти погубват невинната, красива и обаятелна Есмералда. Любовна история, която се превръща в трагедия. Срещането на тези клетници ще се окаже пагубно за всеки. Но те далеч не са единствените, чийто мисли ще чуем и които съдби ще срещнем в книгата. Ще избегна преразказ за всички останали замесени лица и ще ви оставя сами да прочетете за тях, като единствено спомена, че те са от просяка до краля. И най - емоционална среща за мен беше тази с образа на една нещастна майка, чието дете изчезва от креватчето и оставя само скръб и лудост. Гласът на Юго е напевен, думите пронизващи, историите драматични, но пренася успешно читателя в атмосферата на времето, в което се развива и допринася за цялостно усещане. Това, което ще видите е едно, ако сте все още в незряла възраст и друго, ако сте минали невинните си години, и трето яко сте били пред величавата катедрала в Париж.
Макар и много млад тогава, Виктор Юго вече е бил невероятен разказвач и очевидно разбирач на човешката природа. Улавяйки духът на онези времена, успява да го пренесе през всичките тези години, доказвайки своя талант. Поради което не мисля, че книгата има нужда да бъде оценявана от мен по някакъв начин. Тя вече е това което е.
Разходка из красивите улици на Париж. Из историята на града, живота и културата през Средновековието. За да види читателят, че жителите на града познават много повече от една романтична обвивка, която е първото нещо, за което всеки мисли, чуе ли Франция.
Много преди сърцето на Европа да се превърне в символ на любовта и свободата на изкуството, то е кървяло заради собствените си граждани. Има история, която иска да бъде чута за да бъде разбрана и тя е тук,предадена от Виктор Юго.
Всеки орнамент е образец от историята на науката и изкуството. Парижката Света Богородица е архитектурен паметник на преходен период и не би могла да се причисли към никое движение. Готическият стил е бил абсолютен господар и е наложил себе си при изграждането й. По всичко личи, че това, което е представлявала през 15 век не може да се сравни с това, в което е била напът да се превърне в началото на 19 в. И единствено успеха на този роман спасява величествената катедрала от напастните ръце на архитектите. Благодарение на него се запазва гласът на народа в онези години, в които той се е изразявал посредством строителството. Запечатвайки историята си в самите основи, това е обликът на нацията от тогава.
***
На 28 годишна възраст, Виктор Юго написва този роман, чиято слава спасява многовековната катедрала Парижката Света Богородица. Това, което към днешна дата наричат сърцето на Франция (а и Европа). Според мен е важно дори случайният читател да се запознае с историята на самият роман и неговото написване, преди да има смелостта да го съди по някакъв начин като прекалено описателен и драматичен. За мен лично впечатлителен. Това е причината сред много класики именно тази да си причиня сега. Книга на близо двеста години, вълнуваща милиони. Символът, както го наричат, който е щял да потъне и постепенно изчезне изпод ръцете на невежи за историята архитекти. Не времето, не войните, а самите парижани са били напът да погубят това, което сега е най-скъпо за тяхното национално наследство. А написването на книгата е нужното послание, апел, откровение, което отваря очите и става причина за така необходимата реставрация и запазване облика на катедралата. Тя изпълнява своето предназначение и събужда любовта на народа към националната архитектура, спасявайки я от иновациите на новото време.
Мястото, където Франция е лекувала рани и безнадеждност след жестоки травми и е празнувала победи. Средновековната готическа сграда е може би най-известната културна забележителност в национален мащаб и съкровище в световен. И макар всички да са наясно с това, чувствам се длъжна да го припомня на всеки, който реши да се докосне до този епохален труд на почти два века, спасил сграда на почти девет века, за която парижани, а и целият свят плака когато през 2019 г. медиите гръмнаха с новината “Сърцето на Париж гори”. Защото именно тя е главен персонаж в този роман.
АNAГКH *Съдба
15 век. Място и време, което ще се запечата в сърцата на хората. История толкова драматична, толкова вечна. Проследяваме няколко героя, чийто изтерзани души, вълнуват и вдъхновяват и до днес. Грозният Квазимодо,звънар на Парижката Света Богородица, злият архидякон Клод Фроло, чийто забранени пориви и страсти погубват невинната, красива и обаятелна Есмералда. Любовна история, която се превръща в трагедия. Срещането на тези клетници ще се окаже пагубно за всеки. Но те далеч не са единствените, чийто мисли ще чуем и които съдби ще срещнем в книгата. Ще избегна преразказ за всички останали замесени лица и ще ви оставя сами да прочетете за тях, като единствено спомена, че те са от просяка до краля. И най - емоционална среща за мен беше тази с образа на една нещастна майка, чието дете изчезва от креватчето и оставя само скръб и лудост. Гласът на Юго е напевен, думите пронизващи, историите драматични, но пренася успешно читателя в атмосферата на времето, в което се развива и допринася за цялостно усещане. Това, което ще видите е едно, ако сте все още в незряла възраст и друго, ако сте минали невинните си години, и трето яко сте били пред величавата катедрала в Париж.
Макар и много млад тогава, Виктор Юго вече е бил невероятен разказвач и очевидно разбирач на човешката природа. Улавяйки духът на онези времена, успява да го пренесе през всичките тези години, доказвайки своя талант. Поради което не мисля, че книгата има нужда да бъде оценявана от мен по някакъв начин. Тя вече е това което е.
Разходка из красивите улици на Париж. Из историята на града, живота и културата през Средновековието. За да види читателят, че жителите на града познават много повече от една романтична обвивка, която е първото нещо, за което всеки мисли, чуе ли Франция.
Много преди сърцето на Европа да се превърне в символ на любовта и свободата на изкуството, то е кървяло заради собствените си граждани. Има история, която иска да бъде чута за да бъде разбрана и тя е тук,предадена от Виктор Юго.
Всеки орнамент е образец от историята на науката и изкуството. Парижката Света Богородица е архитектурен паметник на преходен период и не би могла да се причисли към никое движение. Готическият стил е бил абсолютен господар и е наложил себе си при изграждането й. По всичко личи, че това, което е представлявала през 15 век не може да се сравни с това, в което е била напът да се превърне в началото на 19 в. И единствено успеха на този роман спасява величествената катедрала от напастните ръце на архитектите. Благодарение на него се запазва гласът на народа в онези години, в които той се е изразявал посредством строителството. Запечатвайки историята си в самите основи, това е обликът на нацията от тогава.
***
На 28 годишна възраст, Виктор Юго написва този роман, чиято слава спасява многовековната катедрала Парижката Света Богородица. Това, което към днешна дата наричат сърцето на Франция (а и Европа). Според мен е важно дори случайният читател да се запознае с историята на самият роман и неговото написване, преди да има смелостта да го съди по някакъв начин като прекалено описателен и драматичен. За мен лично впечатлителен. Това е причината сред много класики именно тази да си причиня сега. Книга на близо двеста години, вълнуваща милиони. Символът, както го наричат, който е щял да потъне и постепенно изчезне изпод ръцете на невежи за историята архитекти. Не времето, не войните, а самите парижани са били напът да погубят това, което сега е най-скъпо за тяхното национално наследство. А написването на книгата е нужното послание, апел, откровение, което отваря очите и става причина за така необходимата реставрация и запазване облика на катедралата. Тя изпълнява своето предназначение и събужда любовта на народа към националната архитектура, спасявайки я от иновациите на новото време.
4.5. Loved it except that one chapter dead center that wasn't necessary.
UPDATE:
Since rereading I still feel the chapter/book describing the layout of Paris is unnecessary to the overall story. However, Hugo still makes some interesting insights into how art becomes meaningless over time, how people disrespect and abuse art, etc. It's very much a love letter to how pristine the buildings were and the history behind them before they got destroyed during the revolutions. Hugo very much hates the destruction to art that resulted from the French revolution.
This is not the only theme explored though. Hugo discusses several themes: sexualization of children: Esmeralda is barely 15 but is sexualized, harassed, and assaulted; judgment of character based on physical appearance and the disconnect between them: Quasimodo is christ-like despite his deformity, while Phoebus is physically attractive but with an ugly personality; Claude Frollo is a sinning priest, so Hugo mocks the demoralization/hypocrisy and abuse of power of religious figures and the carelessness of monarchy, who are supposedly appointed by God; racism against gypsies; the fixation on witchcraft, and how people are mesmerized while also terrified of it; women will lead you to sin and ruin: Esmeralda and the obsessions she causes people leads to their death, destruction, depression, insanity, etc. She is an unwitting temptress.
UPDATE:
Since rereading I still feel the chapter/book describing the layout of Paris is unnecessary to the overall story. However, Hugo still makes some interesting insights into how art becomes meaningless over time, how people disrespect and abuse art, etc. It's very much a love letter to how pristine the buildings were and the history behind them before they got destroyed during the revolutions. Hugo very much hates the destruction to art that resulted from the French revolution.
This is not the only theme explored though. Hugo discusses several themes: sexualization of children: Esmeralda is barely 15 but is sexualized, harassed, and assaulted; judgment of character based on physical appearance and the disconnect between them: Quasimodo is christ-like despite his deformity, while Phoebus is physically attractive but with an ugly personality; Claude Frollo is a sinning priest, so Hugo mocks the demoralization/hypocrisy and abuse of power of religious figures and the carelessness of monarchy, who are supposedly appointed by God; racism against gypsies; the fixation on witchcraft, and how people are mesmerized while also terrified of it; women will lead you to sin and ruin: Esmeralda and the obsessions she causes people leads to their death, destruction, depression, insanity, etc. She is an unwitting temptress.
هذه ليست مجرد رواية عن الحب و الصداقة و الخيانة, لا, إن [b:أحدب نوتردام|5948933|أحدب نوتردام|Victor Hugo|https://d202m5krfqbpi5.cloudfront.net/books/1227863682s/5948933.jpg|3043569] قبل كل شيء رواية عن... سحر الغجريات :D
adventurous
challenging
emotional
informative
inspiring
reflective
sad
tense
slow-paced
Plot or Character Driven:
Plot
Strong character development:
Yes
Loveable characters:
No
Diverse cast of characters:
Yes
Flaws of characters a main focus:
N/A
dark
emotional
reflective
sad
slow-paced
Plot or Character Driven:
A mix
Strong character development:
Complicated
Loveable characters:
Complicated
Flaws of characters a main focus:
Yes
This is a five-star book to me despite the fact I do think it could have been trimmed down to fewer pages. There’s a LOT about medieval architecture but when you consider that this novel was Victor Hugo’s argument in favor of gothic architecture, you begin to understand why he went into so much detail about it.
I highly recommend that it you read this book, after each chapter you should read litcharts.com ‘s summary and detailed analysis of the chapter you just read. It helps to give you so much insight into why some of the details in this book are there.
I highly recommend that it you read this book, after each chapter you should read litcharts.com ‘s summary and detailed analysis of the chapter you just read. It helps to give you so much insight into why some of the details in this book are there.
Content Warnings
Graphic: Ableism, Body shaming, Bullying, Confinement, Death, Misogyny, Sexism, Sexual assault, Sexual violence, Toxic relationship, Violence, Xenophobia, Police brutality, Kidnapping, Grief, Stalking, Murder, Fire/Fire injury, Toxic friendship, Sexual harassment, Injury/Injury detail, Classism
Moderate: Animal cruelty, Child death, Rape, Torture, Death of parent
Minor: Pregnancy