You need to sign in or sign up before continuing.
Take a photo of a barcode or cover
3.85 AVERAGE
3.85 AVERAGE
hahahah it was great he was crazy and he knew he was crazy but he was still crazy and he ate wood and he almost got laid even tho he was totally decrepit.
Where do I even start? This book is bracing, anxiety inducing, bizarre, difficult and for some brief moments beautiful to read. I would recommend this to anyone to read although I am not sure everyone would find it as interesting as I did. The plot, if you can call it a plot really, twists and turns as misfortune and win and misfortune and mixed happening befall our character. It's life really, in a book. Although it's a short read I spaced it out over 2 or 3 weeks because there's so much to process at each turn, it felt more appropriate than breezing through the book. Will definitely be keeping my copy and rereading at some point.
dark
emotional
reflective
sad
slow-paced
Plot or Character Driven:
Character
Strong character development:
Yes
Loveable characters:
No
Diverse cast of characters:
No
Flaws of characters a main focus:
Yes
dark
hopeful
reflective
sad
medium-paced
Plot or Character Driven:
Character
Strong character development:
No
Loveable characters:
No
Diverse cast of characters:
No
Flaws of characters a main focus:
Yes
emotional
inspiring
reflective
sad
tense
medium-paced
Una increíble sorpresa esta novela escrita en 1888 pero que parece haber sido escrita ayer mismo. Me ha encantado el discurso que crea en boca del protagonista que a veces es lineal y lógico, otras veces loco y absurdo, y sobre todo riquísimo en lecturas. Y es que esta novela se siente repleta de diferentes capas que pueden ser leídas desde lo literal hasta lo metafórico. Se adivina ese antecedente de flujo de conciencia que da una idea de lo complejo de la psicología del personaje y (aunque en el prólogo se dice lo contrario) a ratos consigues sentir empatía y lastima por él pero al mismo tiempo ves cómo comete errores constantemente sobre todo por orgullo y soberbia. Da gusto leer la prosa, es muy adictivo estar dentro de la mente del narrador y a pesar de la sencillez del lenguaje, consigue ser muy literario y complejo en estructura. Una delicia.
challenging
dark
emotional
reflective
sad
slow-paced
Plot or Character Driven:
Character
Strong character development:
No
Loveable characters:
Complicated
Diverse cast of characters:
No
Flaws of characters a main focus:
Complicated
adventurous
dark
inspiring
reflective
sad
medium-paced
Plot or Character Driven:
Character
Strong character development:
Yes
Loveable characters:
Yes
Diverse cast of characters:
Yes
Flaws of characters a main focus:
Complicated
“-Но, за бога, не може така да умирате от глад, човече! - възкликна той.”
Тази книга е опит на Кнут Хамсун да дискредитира идеята за твореца-фланьор. Ако бъде разсъблечена представата за нея от романтичните наслагвания, напълно възможно е отдолу да лъсне ужасната реалност на бедността, която има грозно лице и празен стомах. Тъй като самият Хамсун е водил подобна борба за оцеляване из улиците на Кристияния, първото лице в книгата е може би най-силният довод срещу издигането в култ на бедния творец, който обикаля града, изпивайки го с очите си. Като читател нямаше как да избегна усещането за повторение, но досадата от повторението успява добре да разкрие кухото безсмислие на ежедневието на един умиращ от глад човек.
Спасението в крайна сметка се крие във физическата работа и бягството от илюзиите, тоест в някаква практичност, която през цялото време бяха на героя, защото е трудно да се примириш с действителността.
Това е първият роман на Хамсун и тук за първи път негов герой насочва гневно пръст към небето, за да се отрече от Бог, който в по-късните му произведения ще бъде заместен от природата, в ролята на утешител на човека.
Тази книга е опит на Кнут Хамсун да дискредитира идеята за твореца-фланьор. Ако бъде разсъблечена представата за нея от романтичните наслагвания, напълно възможно е отдолу да лъсне ужасната реалност на бедността, която има грозно лице и празен стомах. Тъй като самият Хамсун е водил подобна борба за оцеляване из улиците на Кристияния, първото лице в книгата е може би най-силният довод срещу издигането в култ на бедния творец, който обикаля града, изпивайки го с очите си. Като читател нямаше как да избегна усещането за повторение, но досадата от повторението успява добре да разкрие кухото безсмислие на ежедневието на един умиращ от глад човек.
Спасението в крайна сметка се крие във физическата работа и бягството от илюзиите, тоест в някаква практичност, която през цялото време бяха на героя, защото е трудно да се примириш с действителността.
Това е първият роман на Хамсун и тук за първи път негов герой насочва гневно пръст към небето, за да се отрече от Бог, който в по-късните му произведения ще бъде заместен от природата, в ролята на утешител на човека.
dark
emotional
sad
tense
medium-paced
Plot or Character Driven:
Character
Strong character development:
No
Loveable characters:
No
Diverse cast of characters:
No
Flaws of characters a main focus:
Yes
As well as appreciating it for the classic it is, I do enjoy the story and the feeling of lightheaded, starving suffering conveyed by the protagonist. Also, the cover was designed by someone I briefly knew.