Scan barcode
chillcox15's review against another edition
2.0
With apologies to the folks at Open Letter, I can't really stand Dubravka Ugresic's nonfiction anymore, which is a shame considering I think her fiction is usually masterful. Too often, these short pieces feel reductionary and banal. I guess, considering many of them stem from newspaper columns (a seemingly persistent dead end of intellectual inquiry in the 21st century) I guess that makes sense, but it's just annoying. Ugresic can be a wonderful thinker, and has a unique perspective on the state of Europe and the world today, but too often the sentiments feel a bit "Old Man Yells at Cloud" for me.
tjasa_f's review against another edition
3.0
Ugrešić's writing on balkan politics is better than her pop culture takes. My favourite: There is nothing here!
sve100's review against another edition
5.0
Колкото повече чета Дубравка Угрешич, толкова повече харесвам тази жена заради смелостта й именно като жена да се изправи на голямата литературна сцена 'барабар Петко с мъжете', да каже неудобни истини и да очертае с безпощадни краски проблемите в съвременното ни общество.
В този сборник има разнообразие от текстове - за безгласната роля на жените в историята, литературата и обществото, за хората съществуващи в единия край на Европа, но истински живеещи в родината си, където обаче вече 'няма нищо', защото всичко е заличено. Престъпниците са вече звезди, творци, чието 'творчество'е безкритично прието от културата на консенсуса (в есето 'La la хора' най-сетне разбирам защо всички български книги, за които се пишат ревюта са 'шедьоври' :) ).
Светът, в който всеки е звезда в собственото си егоцентрично шоу, е едно тъжно място, с все по-малко емпатия (Кой има време да се занимава с другите, когато е зает да документира собственото си ежедневие?). Всеки опит да бъдем запомнени, да си докажем, че сме били, споделяйки бясно в социалните мрежи, ни приближава към забравата.
И въпреки, че чертае доста мрачната картина на настоящето, Угрешич не губи надежда, че и още съществуват хора, които отказват да се пуснат по течението, продължават да дълбаят зад лустрото на привидното, да задават въпроси и да се съпротивляват. И именно тези хора крепят (както винаги са го правили) крехкия баланс на човешкото.
В този сборник има разнообразие от текстове - за безгласната роля на жените в историята, литературата и обществото, за хората съществуващи в единия край на Европа, но истински живеещи в родината си, където обаче вече 'няма нищо', защото всичко е заличено. Престъпниците са вече звезди, творци, чието 'творчество'е безкритично прието от културата на консенсуса (в есето 'La la хора' най-сетне разбирам защо всички български книги, за които се пишат ревюта са 'шедьоври' :) ).
Светът, в който всеки е звезда в собственото си егоцентрично шоу, е едно тъжно място, с все по-малко емпатия (Кой има време да се занимава с другите, когато е зает да документира собственото си ежедневие?). Всеки опит да бъдем запомнени, да си докажем, че сме били, споделяйки бясно в социалните мрежи, ни приближава към забравата.
И въпреки, че чертае доста мрачната картина на настоящето, Угрешич не губи надежда, че и още съществуват хора, които отказват да се пуснат по течението, продължават да дълбаят зад лустрото на привидното, да задават въпроси и да се съпротивляват. И именно тези хора крепят (както винаги са го правили) крехкия баланс на човешкото.
cggs's review against another edition
challenging
dark
informative
reflective
tense
medium-paced
pjv1013's review against another edition
4.0
Um conjunto de ensaios desencantados, azedos e críticos da contemporaneidade. Um conjunto de textos instigadores de uma reflexão cada vez mais necessária. Um bom conjunto de aprendizagens sobre os Balcãs, os países da ex Jugoslávia.
Dubravka Ugrešic, neste livro recentemente publicado em Portugal - tradução de Rita Costa - , entitulado "A idade da pele" provoca no leitor o incómodo de como olhar criticamente para o mundo de hoje sem cinicamente nos enfiarmos numa crítica sem fim.
Temáticas como a misoginia, os direitoa sociais e humanos, o trabalho, os refugiados são presenças em diferentes textos. Também a crítica aos mundos da arte, da literatura e da academia está presente em textos como "A idade da pele" ou "L'écriture masculine".
Interessantes as referências a Bohumil Hrabal que, assumo me encantaram. Deixem por isso partlhar convosco a frase final do livro de Dubravka Ugrešic sobre a necessidade de preservar a memória e de a escavar continuamente:
"Nos trinta e cinco anos em que trabalha - Hanta, o protagonista de "uma solidão demasiada ruidosa" - cercado por livros, que são como seres vivos para ele, vive numa "solidão demasiada ruidosa", faz o trabalho de "açougueiro terno" e, como"o céu não é humano", encontra consolo na "compaixão e no amor". Em suma "os manuscritos não estão a arder". Hoje os filhos de hanta são os "arqueólogos" em ascensão, os coleccionadores, os navegadores, os cartógrafos dos mapas de memória, os historiadores, os artistas, os exploradores, os coleccionadores de lembranças, aqueles que reparam os danos, os construtores e reconstrutores, os justos que trabalham com o "lixo" histórico, os educadores, os protectores da verdade, os curadores de museus virtuais, a equipa que trabalha em laboratórios da memória... Graças aos filhos de Hanta, os manuscritosnão ardem. E, quando são lançados na fogueira" os livros mostram o "sorriso silencioso" da resistência."
Dubravka Ugrešic, neste livro recentemente publicado em Portugal - tradução de Rita Costa - , entitulado "A idade da pele" provoca no leitor o incómodo de como olhar criticamente para o mundo de hoje sem cinicamente nos enfiarmos numa crítica sem fim.
Temáticas como a misoginia, os direitoa sociais e humanos, o trabalho, os refugiados são presenças em diferentes textos. Também a crítica aos mundos da arte, da literatura e da academia está presente em textos como "A idade da pele" ou "L'écriture masculine".
Interessantes as referências a Bohumil Hrabal que, assumo me encantaram. Deixem por isso partlhar convosco a frase final do livro de Dubravka Ugrešic sobre a necessidade de preservar a memória e de a escavar continuamente:
"Nos trinta e cinco anos em que trabalha - Hanta, o protagonista de "uma solidão demasiada ruidosa" - cercado por livros, que são como seres vivos para ele, vive numa "solidão demasiada ruidosa", faz o trabalho de "açougueiro terno" e, como"o céu não é humano", encontra consolo na "compaixão e no amor". Em suma "os manuscritos não estão a arder". Hoje os filhos de hanta são os "arqueólogos" em ascensão, os coleccionadores, os navegadores, os cartógrafos dos mapas de memória, os historiadores, os artistas, os exploradores, os coleccionadores de lembranças, aqueles que reparam os danos, os construtores e reconstrutores, os justos que trabalham com o "lixo" histórico, os educadores, os protectores da verdade, os curadores de museus virtuais, a equipa que trabalha em laboratórios da memória... Graças aos filhos de Hanta, os manuscritosnão ardem. E, quando são lançados na fogueira" os livros mostram o "sorriso silencioso" da resistência."
saralynnburnett's review against another edition
5.0
Such a thought-provoking collection of essays. So much to mull over here and the tone was on point for me: a little sarcastic, a little grouchy, well-researched & accurate, 100% unique. Some topics covered are her (and my) dislike of the movie La La Land and Planet of the Apes, the preservation of Lenin's corpse, the theatricality of crime (+ the social media induced theatricality of everyday life), communism, corporate capitalism, economic slavery, lots and lots about the Eastern Bloc, being a working woman, the tale of an astrophysicist looking for work online and how Kim Kardashian's "oiled butt" was everywhere instead of jobs for geniuses (if that's not an apt illustration of how wrong our priorities are I don't know what is), how flag desecration = more jail time than sexual assault or rape, and so much more. Had to read this one with a pencil in hand to underline some thinkers like:
"The people of the United States comprise only 5% of the world's population, yet account for 1/3rd of the human biomass" (pg. 6)
"Thanks to media, stupidity has now gone global" (27).
"...democrotatorships busy producing a simulacrum of democracy" (56).
"The church is the most totalitarian and efficient system of all: they take everything, and in return they sell the tepid water of consolation" (57).
The non-glory of the tiny but mighty such as "there are few public monuments dedicated to the potato or rice, though it's the potato and rice—not military leaders—that have fed mankind" (122).
The history of the Scold’s Bridle, used to silence women who talked “too much” (146)
“Nobody seems too excited over the news of women being gang raped in India… but a mocking caricature of a Muslim religious leader and bingo, the whole world is on its feet” (150)
I could go on and on. Highly recommend.
"The people of the United States comprise only 5% of the world's population, yet account for 1/3rd of the human biomass" (pg. 6)
"Thanks to media, stupidity has now gone global" (27).
"...democrotatorships busy producing a simulacrum of democracy" (56).
"The church is the most totalitarian and efficient system of all: they take everything, and in return they sell the tepid water of consolation" (57).
The non-glory of the tiny but mighty such as "there are few public monuments dedicated to the potato or rice, though it's the potato and rice—not military leaders—that have fed mankind" (122).
The history of the Scold’s Bridle, used to silence women who talked “too much” (146)
“Nobody seems too excited over the news of women being gang raped in India… but a mocking caricature of a Muslim religious leader and bingo, the whole world is on its feet” (150)
I could go on and on. Highly recommend.
serendipitysbooks's review against another edition
challenging
dark
informative
reflective
medium-paced
4.0
The Age of Skin is a collection of essays by Croatian author Dubravka Ugresic. They are often caustic and biting. She is not one for subtlety; blunt honesty, sarcasm, and calling things as she seems them seem to be her strengths. The author is decidedly anti-nationalist and also takes aim at consumerism, misogyny and the rise of anti-intellectualism. I found the links between fascism and sport to be enlightening and frightening. While these essays are very specific to their geo-political context I was able to draw parallels and links to be recent events outside of Europe. Definitely worth a read but I suspect the impact of these essays, especially the older ones, would have been greater had I read them closer to their initial publication date.
Content Warnings
Graphic: Genocide, Misogyny, Religious bigotry, and Xenophobia
sarahsponda's review against another edition
challenging
dark
funny
informative
reflective
medium-paced