Take a photo of a barcode or cover
4.23 AVERAGE
4.23 AVERAGE
adventurous
funny
medium-paced
Peak fantasy web fiction. Scratched the same itch as Pact
Pretty poorly written, but I like the concept of the story and the characters. Not too surprising given that it's a web fiction.
adventurous
dark
medium-paced
Good: Serious page turner, generally great writing. And the magic system is super cool.
Bad: This is a free thing on the internet and has defintiely never seen a pro-editor. It's still really good and I hardly noticed but if you are the type to lose your sh!t over a typo this is not the fic for you.
Ugly: A randian protaganist who sees morality is just a social construct, there are definitly no social or psychological tolls for committing atrocities, cause she is too smart and logical for that. This is one of the least offensive variants of this trope but I'm jsut so tired of it that I'm still going to pass on the rest of the series.
Bad: This is a free thing on the internet and has defintiely never seen a pro-editor. It's still really good and I hardly noticed but if you are the type to lose your sh!t over a typo this is not the fic for you.
Ugly: A randian protaganist who sees morality is just a social construct, there are definitly no social or psychological tolls for committing atrocities, cause she is too smart and logical for that. This is one of the least offensive variants of this trope but I'm jsut so tired of it that I'm still going to pass on the rest of the series.
medium-paced
Доста популярна, писана в интернет книга. Типичното юношеско фентъзи (т.н. Young Adult), което не само не може, ами не се и опитва да избяга от жанровите клишета:
-"Петнайсетгодишната" героиня (стар мой принцип е ако в описанието на книгата е посочена възрастта на главния герой, значи няма смисъл да подхващам книгата - това е юношеско фентъзи и посочената възраст винаги е петнайсет, шестнайсет или седемнайсет години. В нито един друг тип литература възрастта не е толкова релевантна за целевата аудитория, че да е нужно да се посочва в описанието.)
- Момиче пребива всички - в описания в книгата свят жените физически не отстъпват на мъжете, което е що годе приемлив Suspension of disbelief, но клишето младо момиче да може да пребива грамадни мъже е прекалено ... ми клиширано за жанра, за да го пренебрегна.
- Главният герой съвсем неподозирано започва да показва невероятни умения във всяко отношение. На 15 е шампионка в нелегални боксови мачове, след 1 седмица тренировки е почти майстор на меча, малко след това без никаква подготовка попада във военен колеж и тактическите й умения и хитрост смайват всички... Реймънд Фийст сигурно щеше да се върти като вентилатор в гроба (ако беше умрял де) при вида на толкова нагла кражба на клишетата от всичките му книги...
- И най-дразнещото: авторовият глас и начин на мислене в устата на главната героиня. Тя, предполага се, е тийнейджърка, израстнала в сиропиталище (в средновековен свят без телевизия, телефони и интернет, в който само богатите имат достъп до книги) и имала съвсем ограничен досег със света и житейски опит. Въпреки това тя се държи и говори като възрастен човек, не показва незнание в нито една област, общата й култура е очевидно на ниво... Което води до най-най-дразнещото, а именно:
- Постоянните "остроумия" в диалога. Нямам никаква представа защо авторът се чувства длъжен да представя всеки диалог като някаква размяна на остроумия, шеги и бъзици, но едно, че талантът му в комедията явно граничи с тоя на глуха къртица и второ, от устата на така описаната му героиня всички тия неща звучат повече от нелепо и много, ама много бързо писват.
-"Петнайсетгодишната" героиня (стар мой принцип е ако в описанието на книгата е посочена възрастта на главния герой, значи няма смисъл да подхващам книгата - това е юношеско фентъзи и посочената възраст винаги е петнайсет, шестнайсет или седемнайсет години. В нито един друг тип литература възрастта не е толкова релевантна за целевата аудитория, че да е нужно да се посочва в описанието.)
- Момиче пребива всички - в описания в книгата свят жените физически не отстъпват на мъжете, което е що годе приемлив Suspension of disbelief, но клишето младо момиче да може да пребива грамадни мъже е прекалено ... ми клиширано за жанра, за да го пренебрегна.
- Главният герой съвсем неподозирано започва да показва невероятни умения във всяко отношение. На 15 е шампионка в нелегални боксови мачове, след 1 седмица тренировки е почти майстор на меча, малко след това без никаква подготовка попада във военен колеж и тактическите й умения и хитрост смайват всички... Реймънд Фийст сигурно щеше да се върти като вентилатор в гроба (ако беше умрял де) при вида на толкова нагла кражба на клишетата от всичките му книги...
- И най-дразнещото: авторовият глас и начин на мислене в устата на главната героиня. Тя, предполага се, е тийнейджърка, израстнала в сиропиталище (в средновековен свят без телевизия, телефони и интернет, в който само богатите имат достъп до книги) и имала съвсем ограничен досег със света и житейски опит. Въпреки това тя се държи и говори като възрастен човек, не показва незнание в нито една област, общата й култура е очевидно на ниво... Което води до най-най-дразнещото, а именно:
- Постоянните "остроумия" в диалога. Нямам никаква представа защо авторът се чувства длъжен да представя всеки диалог като някаква размяна на остроумия, шеги и бъзици, но едно, че талантът му в комедията явно граничи с тоя на глуха къртица и второ, от устата на така описаната му героиня всички тия неща звучат повече от нелепо и много, ама много бързо писват.
Really entertaining read. Haven't read a YA book in a while and I can say that it definitely plays into the good parts of the genre than the bad for YA fantasy. No horribly written romance, likeable main character. Great underdog story where it always feels good seeing the main character come out on top. Doesn't really go beyond an entertaining read but that's all it needs to accomplish.
8/10.
8/10.
High fantasy world in which certain stories wear ruts onto Creation. Those who follow similar stories may claim a Name--a title like Black Knight or the Valiant Champion or even the Dread Empress. These Names come with great power. The main character, Catherine Foundling is an orphan from the occupied agricultural kingdom of Callow (historically a place on the side of Good), who has dreams of freeing it from the evil Praesi Empire (which is as comic-book evil as it gets. Like, the succession policy is literally "kill the last guy" and the Dread Empresses and Emperors take Names like Traitorous, Nefarious, and Malicia).
My main gripe with the book is the fact that there's a lot of spelling/grammatical mistakes. Considering that this is not an officially published book, it's understandable — but sometimes it just confuses me and I get thrown out of my flow.
Story-wise, I think the people in this book are TOO smart. They can read people like a book, which sometimes gets a little too mind-boggling. Catherine is also VERY well-versed in military tactics, which is unexpected, considering that she hasn't even started learning it for a year. But that point is arguable, and I am happy to see a competent main character, so I still like it.
The last chapters were amazing — I loved how the book was concluded. Also, I still have a hard time remembering names of places, allegiances, organizations and such, so sometimes I just skim over the text because I won't understand it fully either way. Despite that, the meat of the story is just as entertaining.
Story-wise, I think the people in this book are TOO smart. They can read people like a book, which sometimes gets a little too mind-boggling. Catherine is also VERY well-versed in military tactics, which is unexpected, considering that she hasn't even started learning it for a year. But that point is arguable, and I am happy to see a competent main character, so I still like it.
The last chapters were amazing — I loved how the book was concluded. Also, I still have a hard time remembering names of places, allegiances, organizations and such, so sometimes I just skim over the text because I won't understand it fully either way. Despite that, the meat of the story is just as entertaining.