Scan barcode
amelia_herring's review against another edition
4.0
Another brilliantly-crafted thriller from Ruiz Zafon. He writes in such evocative settings, and does a wonderful job of combining the brutally real with the magical.
sarasarasarasara's review against another edition
adventurous
emotional
fast-paced
- Plot- or character-driven? A mix
- Loveable characters? Yes
4.0
Devastating.
scarletohhara's review against another edition
4.0
Another classic by Zafon. Melancholic, gothic, sad, horrific and brilliant. This book managed to make even me feel the chill down the spine.
nigelbrown's review against another edition
2.0
As a massive fan of CRZ, I’m afraid I have to say that I was thoroughly disappointed by this poor attempt at a YA novel.
noonis's review against another edition
3.0
well-written and a good story but i'm not blown away. doesn't mean I won't read his next book.
jojopatel99's review against another edition
mysterious
fast-paced
- Plot- or character-driven? A mix
- Strong character development? It's complicated
- Loveable characters? It's complicated
- Diverse cast of characters? Yes
- Flaws of characters a main focus? No
3.0
catwolfswritings's review against another edition
2.0
Причината да подхвана „Среднощният дворец“ на Карлос Руис Сафон беше, че останах силно очарована от първата книга от юношеската му поредица, а именно „Принцът на мъглата“. Но тук, уви, останах страшно разочарована и с мъка дочетох иначе кратката книжка… която дори не се оказа продължение на първата, както очакваше невежото ми аз. Всъщност единственото, което обединява трите юношески книги на Сафон, представени като поредица „Мъглата“ е мрачността на историите, тинейджърите главни герои… и повтарянето на едни и същи елементи от предходната книга. Не знам дали ще прочета и третата, за да мога да потвърдя дали и в нея са използвани същите елементи.
Този път тинейджърите не са трима, а цяла група – деца от сиропиталище в последните си дни там, готови да се срещнат със суровия свят на възрастните… ако приемем, че животът им до този момент не е бил достатъчно суров. Действието се развива в Калкута през 1932 година и отново е обвита в една мистериозност, подобна на мъгла, и трябва да се разбулва постепенно, точно както човек би си проправял път през непозната местност по време на гъста мъгла… или щеше да бъде така, ако реално действието в тази история се развиваше по различен от първата книга начин.
В началото наистина не знаеш какво се случва – родени са две деца-близначета, момче и момиче, и се случва така, че биват разделени, за да бъдат спасени. В последствие се разбира как, какво, защо, кога… въпреки че е малко мътно обяснение. Хем в някакви моменти е претрупано с информация, хем авторът се е опитал да го направи кратко и лесно за възприемане, но същевременно от цялата тая работа става нещо, към което просто губиш интерес… защото вече си чел нещо подобно.
Надолу вероятно ще има спойлери, затова ако се интересувате от книгата и все пак искате да я прочетете, може би не е добре да продължавате с това ревю, защото може да издам някоя от мистериите на историята, които тя иначе сама би трябвало да ви представи.
Та, групата деца-главни герои трябва да се изправи срещу нещо голямо, което надвишава силите им, без те да са запознати със същността му, за да спасят животите на двамата близнаци, които се оказват застрашени – нещото, което не е успяло да ги убие при раждането им, се връща 16 години по-късно, за да довърши започнатото. Едната прилика тук вече е забелязана. Който е чел „Принцът на мъглата“ веднага ще се сети. Тайната трябва да бъде разкрита от една възрастна жена, която дълги години я е пазила… и естествено, първоначално не казва цялата истина на младежите, отново с надеждата да ги предпази. До този момент вече се молиш да има нещо, което да те изненада, затова продължаваш да четеш. След това се намесват странните съкратено-дълги обяснения, липсата на особено изявени характеристики на главните герои (като изключим това, че можеш да кажеш кой е лидера, кой рисува добре, че има едно борбено момиче сред група момчета… и другото дори се размива) и оттук натам просто можеш да сравняваш със случилото се в първата книга, за да предположиш какво точно ще се случи накрая.
Един от тях умира, за цвят, не защото е задължително, не защото историята ще стане по-интересна така или ще можеш да съжаляваш за смъртта му (малко е трудно, след като по никакъв начин не си успял да се съпоставиш с въпросния герой), а вече си мислиш, че е защото едно от хлапетата умира и в първата книга и просто е очевидно, че и тук ще е така.
Разбира се, накрая „чудовището“ е победено и тинейджърите могат да продължат да живеят животите си, като се разпръскват на различни страни. Цялата тази история е разказана от един от тях, вече възрастен мъж, който не иска случилото се да бъде забравено.
Очаквах неангажираща, но интересна история, подведена от първата. И вероятно, ако бях подхванала направо нея, щеше да ми допадне, защото нямаше да знам какво да очаквам. Но в този случай цялото удоволствие беше убито. Да, стилът на Сафон е приятен, но „Среднощният дворец“ има много минуси, които не мога да подмина. Имаше прекалено много повтарящи се неща, а пък и историята ми се стори някак твърде съкратена. Може би ако беше разгърната повече, ако можехме да опознаем повече героите и ако действията им не бяха едно щуро препускане през страниците, вероятно мнението ми щеше да бъде различно.
Този път тинейджърите не са трима, а цяла група – деца от сиропиталище в последните си дни там, готови да се срещнат със суровия свят на възрастните… ако приемем, че животът им до този момент не е бил достатъчно суров. Действието се развива в Калкута през 1932 година и отново е обвита в една мистериозност, подобна на мъгла, и трябва да се разбулва постепенно, точно както човек би си проправял път през непозната местност по време на гъста мъгла… или щеше да бъде така, ако реално действието в тази история се развиваше по различен от първата книга начин.
В началото наистина не знаеш какво се случва – родени са две деца-близначета, момче и момиче, и се случва така, че биват разделени, за да бъдат спасени. В последствие се разбира как, какво, защо, кога… въпреки че е малко мътно обяснение. Хем в някакви моменти е претрупано с информация, хем авторът се е опитал да го направи кратко и лесно за възприемане, но същевременно от цялата тая работа става нещо, към което просто губиш интерес… защото вече си чел нещо подобно.
Надолу вероятно ще има спойлери, затова ако се интересувате от книгата и все пак искате да я прочетете, може би не е добре да продължавате с това ревю, защото може да издам някоя от мистериите на историята, които тя иначе сама би трябвало да ви представи.
Та, групата деца-главни герои трябва да се изправи срещу нещо голямо, което надвишава силите им, без те да са запознати със същността му, за да спасят животите на двамата близнаци, които се оказват застрашени – нещото, което не е успяло да ги убие при раждането им, се връща 16 години по-късно, за да довърши започнатото. Едната прилика тук вече е забелязана. Който е чел „Принцът на мъглата“ веднага ще се сети. Тайната трябва да бъде разкрита от една възрастна жена, която дълги години я е пазила… и естествено, първоначално не казва цялата истина на младежите, отново с надеждата да ги предпази. До този момент вече се молиш да има нещо, което да те изненада, затова продължаваш да четеш. След това се намесват странните съкратено-дълги обяснения, липсата на особено изявени характеристики на главните герои (като изключим това, че можеш да кажеш кой е лидера, кой рисува добре, че има едно борбено момиче сред група момчета… и другото дори се размива) и оттук натам просто можеш да сравняваш със случилото се в първата книга, за да предположиш какво точно ще се случи накрая.
Един от тях умира, за цвят, не защото е задължително, не защото историята ще стане по-интересна така или ще можеш да съжаляваш за смъртта му (малко е трудно, след като по никакъв начин не си успял да се съпоставиш с въпросния герой), а вече си мислиш, че е защото едно от хлапетата умира и в първата книга и просто е очевидно, че и тук ще е така.
Разбира се, накрая „чудовището“ е победено и тинейджърите могат да продължат да живеят животите си, като се разпръскват на различни страни. Цялата тази история е разказана от един от тях, вече възрастен мъж, който не иска случилото се да бъде забравено.
Очаквах неангажираща, но интересна история, подведена от първата. И вероятно, ако бях подхванала направо нея, щеше да ми допадне, защото нямаше да знам какво да очаквам. Но в този случай цялото удоволствие беше убито. Да, стилът на Сафон е приятен, но „Среднощният дворец“ има много минуси, които не мога да подмина. Имаше прекалено много повтарящи се неща, а пък и историята ми се стори някак твърде съкратена. Може би ако беше разгърната повече, ако можехме да опознаем повече героите и ако действията им не бяха едно щуро препускане през страниците, вероятно мнението ми щеше да бъде различно.
leahreadsalot's review against another edition
1.0
I had several issues with this letdown of a novel. This was my first Zafon novel and given that it is written for the A/YA group, I can't see too many teenagers interested in it, unfortunately.
1. Characterization is poor. It's too short to really appreciate any of the characters, so as a reader, I didn't feel involved in the story.
2. The premise started out eerily enough; twins persued by an evil force (person or otherwise) who are assisted by a secret society of friends created during time spent in the orphanage. But it goes downhill from there. Although it's set in the 1930s Calcutta, it reads more like a 21st century New England setting (minus the scorching heat). The plot fades by page 20 and doesn't really pick itself back up again. It was boring and not scary.
I am going to read something else by this author; he's won awards and there was lots of praise for other books, but this one misses the mark.
1. Characterization is poor. It's too short to really appreciate any of the characters, so as a reader, I didn't feel involved in the story.
2. The premise started out eerily enough; twins persued by an evil force (person or otherwise) who are assisted by a secret society of friends created during time spent in the orphanage. But it goes downhill from there. Although it's set in the 1930s Calcutta, it reads more like a 21st century New England setting (minus the scorching heat). The plot fades by page 20 and doesn't really pick itself back up again. It was boring and not scary.
I am going to read something else by this author; he's won awards and there was lots of praise for other books, but this one misses the mark.
jassttw's review against another edition
5.0
Me encantó este libro, me transmitió tantos sentimientos y al final no podía creer lo que pasaba. Lloré
rosalind14's review against another edition
2.0
I read this a couple weeks ago but didn't have time to write a review as I was on vacation. The point of this review will have to be that the book was very easily forgettable, because I honestly can't bring up enough opinions to really say anything worthwhile. I seem to remember that while there were some nice suspenseful moments (also, I really liked the setting-- 1930s Calcutta) but every single character was utterly one-dimensional and pointless, contributing to a rather lame ending. I don't think I'll be going out of my way to read the next books in the series.