Take a photo of a barcode or cover
4.05 AVERAGE
4.05 AVERAGE
dark
emotional
medium-paced
I loved this book so much; it has extremely heavy situations and genuinely enraged me at times. I feel as though this story was an accurate representation of what it is like to be in an abusive situation with someone you love. I applaud the author for being realistic and not just having her realize she needed to leave early on. MAKO is THE man. I love that man desperately with my whole heart. He stood by River while she figured out how to get out of a really difficult situation. Mako is perfection and I enjoyed reading his perspective so much. I loved all the intricacies to this story that added to the plot and was not bored at all while reading this.
dark
emotional
fast-paced
this book had very realistic depictions of abuse and gaslighting, that were handled well in my opinion. It was VERY clear what was rape and what was done with consent. I only wish there had been a trigger warning for the very very minor animal abuse as that is a huge trigger for me, but it's such a minor instance that it just wasn't included in the trigger warnings. I enjoyed reading a dark romance with a mmc who wasn't like, the worst. Didn't like the cop aspect too much, but it did keep the story interesting!
dark
sad
medium-paced
This book is okay, but there’s a lot that doesn’t seem motivated by the characters, but rather by the author trying to meld torture porn and actual erotica in a way that didn’t quite work. For instance, rape followed by her fantasizing about sex— albeit with someone else, but it was jarring. Or a sudden sex scene with no bread-crumbing ahead of time that that was a possibility for the two characters involved.
It’s a lot of very dark stuff written in a way that doesn’t overall feel very authentic to the characters. Even when stuff happened that was unexpected, instead of showing why the character acted that way, the author told readers in a way that felt very surface-level so it didn’t feel believable.
There’s also some parts that feel repetitive, and the main action could’ve happened way sooner.
Чувствам се леко травмирана след прочита на тази книга. Има dark романи, които наблягат на графично насилие с малко психологически трилър за разкош, а има и такива, като този, които изкарват от дълбините на барела цялата човешка утайка и я поставят в епицентъра на историята.
Обичам dark романи. Някак много по-близки са ми до мръсната и прашна действителност от сладникавите тръшкания на някоя small town мома, влюбена в съседа от детството си.
Но и лесно мога и да се абстрахирам от тях. Освен ако не гоня това целенасочено никога няма да се сблъслам в ежедневието си с мафиоти, с брутално насилие, с трафик на хора или което и да било друго нещо, често репрезентирано в dark романите.
Тук ми беше трудно. Изключително трудно. Защото темата беше "домашно насилие". И беше представена по един стряскащо акуратен начин.
От една страна адмирации към Карлтън за това, че толкова добре е представила целия процес на кондициониране и ескалация. Адмирации и към Джейкъб Моргън и Мишел Спаркс, които се раздадоха на 100% и придадоха екстра триизмерност на всеки един от образите си.
Но от друга точно заради тези неща книгата беше подтискаща. Смазваща на моменти. Защото това се случва наистина. И то доста често. Може би дори под носовете ни. Без да подозираме, без да усетим. Докато не е вече прекалено късно за действия. Може дори ние самите да сме обект на подобно поведение и да не го осъзнаваме. Да го оправдаваме. Да го приемаме за нещо нормално.
Изключително много ми хареса и същевременно ми се иска да не я бях прочела изобщо. Но това е просто продукт на конфликта между рационалната ми и емоционална страна. Сърцето ми не може да приеме факта, че има такива хора, докато съзнанието ми казва "това е една добре написана книга, евала!".
Защо смъкнах една звезда?
Въпрос на лични предпочитания, но имах нужда след интензитета на първите две действия, третото малко да смъкне напрежението, а Карлтън предпочете още повече да нагнети обстановката. Разбирам защо историята трябваше да се стече по този начин, но въпреки всичко ми дойде в повече.
Обичам dark романи. Някак много по-близки са ми до мръсната и прашна действителност от сладникавите тръшкания на някоя small town мома, влюбена в съседа от детството си.
Но и лесно мога и да се абстрахирам от тях. Освен ако не гоня това целенасочено никога няма да се сблъслам в ежедневието си с мафиоти, с брутално насилие, с трафик на хора или което и да било друго нещо, често репрезентирано в dark романите.
Тук ми беше трудно. Изключително трудно. Защото темата беше "домашно насилие". И беше представена по един стряскащо акуратен начин.
От една страна адмирации към Карлтън за това, че толкова добре е представила целия процес на кондициониране и ескалация. Адмирации и към Джейкъб Моргън и Мишел Спаркс, които се раздадоха на 100% и придадоха екстра триизмерност на всеки един от образите си.
Но от друга точно заради тези неща книгата беше подтискаща. Смазваща на моменти. Защото това се случва наистина. И то доста често. Може би дори под носовете ни. Без да подозираме, без да усетим. Докато не е вече прекалено късно за действия. Може дори ние самите да сме обект на подобно поведение и да не го осъзнаваме. Да го оправдаваме. Да го приемаме за нещо нормално.
Изключително много ми хареса и същевременно ми се иска да не я бях прочела изобщо. Но това е просто продукт на конфликта между рационалната ми и емоционална страна. Сърцето ми не може да приеме факта, че има такива хора, докато съзнанието ми казва "това е една добре написана книга, евала!".
Защо смъкнах една звезда?
Въпрос на лични предпочитания, но имах нужда след интензитета на първите две действия, третото малко да смъкне напрежението, а Карлтън предпочете още повече да нагнети обстановката. Разбирам защо историята трябваше да се стече по този начин, но въпреки всичко ми дойде в повече.
Woah!
Lord was a thrown back into my own personal he'll reading this,but such overwhelming relief that I'm a survivor just like river, although not as brutal as river suffered but still that mental torture arose while reading this! Such a powerful story, brilliantly written. Thank you Hailey for writing about this subject so well.
Lord was a thrown back into my own personal he'll reading this,but such overwhelming relief that I'm a survivor just like river, although not as brutal as river suffered but still that mental torture arose while reading this! Such a powerful story, brilliantly written. Thank you Hailey for writing about this subject so well.
dark
mysterious
sad
medium-paced
Plot or Character Driven:
A mix
Strong character development:
Yes
Loveable characters:
No
Diverse cast of characters:
Yes
Flaws of characters a main focus:
Yes
I hesitate to have this as a dark romance because even though it turns into that, it is not what most of the book is.
The majority of this comes across as a Domestic Violence survivor doing a retelling of there story. All the pain, giving themselves a hero, and then how they wished it could have played out. The played out part is the part of the book I have the most issues with, regardless of how satisfying it was to read.
It is dark and I felt numb through most of it, but i think it is a really good example of how that situation can progress.
The internal dialogue is spot on.
Very dark topic, research the triggers.
The majority of this comes across as a Domestic Violence survivor doing a retelling of there story. All the pain, giving themselves a hero, and then how they wished it could have played out. The played out part is the part of the book I have the most issues with, regardless of how satisfying it was to read.
It is dark and I felt numb through most of it, but i think it is a really good example of how that situation can progress.
The internal dialogue is spot on.
Very dark topic, research the triggers.