You need to sign in or sign up before continuing.
Take a photo of a barcode or cover
3.6 AVERAGE
3.6 AVERAGE
This one touched me! It has all the things I love in a book. Maturity, redemption, forgiveness, love and family.
I love that from tragedy, a family was able to mend their broken hearts and forgive and learn to not constrain the child they have left. There was also young love, school bullying and the things that go along with high school. It was a well written 📚 book.
I love that from tragedy, a family was able to mend their broken hearts and forgive and learn to not constrain the child they have left. There was also young love, school bullying and the things that go along with high school. It was a well written 📚 book.
tbh end up reading this every few months and I have no idea why. not the best book ever written but I like it
Закупих „Едно малко нещо“ през пролетта на миналата година. Нейният ред за прочит най-сетне настъпи.
Стилът на писане на Ерин Уот е плавен, а действието се развива динамично. Споменавам това, защото под псевдонима на авторката творят две жени. Те са като едно цяло и очевидно се разбират чудесно. Историите им звучат свързано, логично и трудно ще познаете, кога пише едната и кога – другата.
За пръв път давам толкова ниска оценка на творчеството на Ерин Уот и се надявам да разберете защо. Сюжет, персонажи, история – всички изброени неща, които присъстват в „Едно малко нещо“, меко казано ме разочароваха. И сега е време да извадя един меч и да разсека книгата на две. (Да, наистина имам меч вкъщи!)
Започвам с главната ни героиня Елизабет Джоунс. Тя е преживяла трагедията да изгуби близък човек. В случая – по-голямата си сестра Рейчъл. Всеки скърби различно, но Бет се чувства притисната от родителите си и всичките им правила и ограничения, затова отива на купони и се опитва да се „забавлява“. Не разбирам как би ми помогнал алкохолът, ако се озова в подобна ситуация? Или сваля момче? Затова и не мога да оправдая поведението на Лизи. Напротив – много ѝ се ядосвах през цялото време. Сгрешила си, случва се на всеки, но поне не повтаряй грешките си. Един от ценните уроци в книгата е, че човек трябва да има психика. Да се бори срещу всички, защото понякога един глас е от съществено значение.
Винаги съм била горда, че притежавам висок морален кодекс и поради тази причина, смятам че за приятно прекарано време, може напълно да се изключат алкохол, наркотици и неприлично държание. За съжаление на Бет ѝ отне прекалено много време, докато го осъзнае.
Гласът на разума в „Едно малко нещо“ бе главният мъжки персонаж Чарли Донъли (Чейс). Това много ми хареса, защото обикновено момичетата сме по-умерени. Чейс я съветва да промени начина си на мислене, да прояви характер и придаде на живота си нова посока. Разбира се, най-трудно за приемане ми беше, че именно той е причината за смъртта на Рейчъл. Въпреки че е бил неволен инцидент, не спирах да се чудя как Елизабет не изпитва капчица неприязън към него и дори бих казала, че непрекъснато го преследваше и търсеше вниманието му. Ерин Уот, ама вие какво?! Откъде ви хрумна това?!
Хареса ми израстването на Чейс, след като е излежал присъдата си от три години в изправителен център. От момче, изявяващо се като плейбой, нехаен за мнението на родителите му, се превръща в зрял мъж, който разбира, че е по-ценно да имаш любовта на едно единствено момиче. Очарована съм от идеята му, че ни е необходимо по едно малко нещо на ден. Да се фокусираме върху късче радост, вместо върху основната тъжна картина. Точно от тази философия имах нужда, за да преживея напрегнатите дни.
Постоянството на Елизабет в чувствата ѝ е от малкото ми любими нейни черти. Бори се за връзката им, въпреки обстоятелствата, които ги разделяха. Тя никога не се отказа от любовта им. Подобно качество е достойно за уважение.
Следващата поука от книгата е отношението към животните. И двамата ни герои ги обичат, защото те не ни съдят. От тях получаваме единствено безусловна любов.
Засегнат е и проблемът богат-беден, който присъства във всичките романи на Ерин Уот. Като всяка гимназия и тук по-заможните ученици се мислят за съвършени.
„Да, имат много повече пари, но не парите правят човека ценен.“
Парите осигуряват по-добро образование и медицински грижи, но наистина ли човек с повече средства е по-добър от друг, който не разполага със същия капитал?
„Научи хората как да се държат с теб.“
Нека се замислим над този цитат.
Бих искала да спомена и родителите на Бет. Ще си позволя да ги нарека неадекватни. Забраняват ѝ да излиза, да използва телефона си и дори преместват вратата на стаята ѝ. В желанието им да я предпазят и миналото да не се повтори, всъщност ѝ вредят.
Следващи на прицел на острието на моят меч са Джеф и Скарлет. Божее, как ми се иска да ги набия и двамата. Нямате представа колко. Джеф е най-ужасното момче, което може да познава едно момиче. Манията му за контрол и реакциите му на агресия при отказ да се изпълнява волята му, са жестоки. Той опита да нарани физически Елизабет и подобна проява на насилие, не смятам че заслужава прошка. За щастие тя се измъкна невредима и отново бях в състояние да дишам. Скарлет е не по-малко лоша от него. Очевидно е изпитвала чувства към гаджето на Рейчъл от години и само е чакала възможност да бъде с него. Не мога да повярвам каква предателка се оказа и какви грозни думи използва по адрес на приятелката си. По-добре сам, отколкото в лоша компания.
Пристъпвам към най-значимият урок в книгата. Прошката. „Едно малко нещо“ ни учи да бъдем по-милостиви, да се поставяме на мястото на другите по-често и да прощаваме за неволните грешки, за да продължим живота си.
Стилът на писане на Ерин Уот е плавен, а действието се развива динамично. Споменавам това, защото под псевдонима на авторката творят две жени. Те са като едно цяло и очевидно се разбират чудесно. Историите им звучат свързано, логично и трудно ще познаете, кога пише едната и кога – другата.
За пръв път давам толкова ниска оценка на творчеството на Ерин Уот и се надявам да разберете защо. Сюжет, персонажи, история – всички изброени неща, които присъстват в „Едно малко нещо“, меко казано ме разочароваха. И сега е време да извадя един меч и да разсека книгата на две. (Да, наистина имам меч вкъщи!)
Започвам с главната ни героиня Елизабет Джоунс. Тя е преживяла трагедията да изгуби близък човек. В случая – по-голямата си сестра Рейчъл. Всеки скърби различно, но Бет се чувства притисната от родителите си и всичките им правила и ограничения, затова отива на купони и се опитва да се „забавлява“. Не разбирам как би ми помогнал алкохолът, ако се озова в подобна ситуация? Или сваля момче? Затова и не мога да оправдая поведението на Лизи. Напротив – много ѝ се ядосвах през цялото време. Сгрешила си, случва се на всеки, но поне не повтаряй грешките си. Един от ценните уроци в книгата е, че човек трябва да има психика. Да се бори срещу всички, защото понякога един глас е от съществено значение.
Винаги съм била горда, че притежавам висок морален кодекс и поради тази причина, смятам че за приятно прекарано време, може напълно да се изключат алкохол, наркотици и неприлично държание. За съжаление на Бет ѝ отне прекалено много време, докато го осъзнае.
Гласът на разума в „Едно малко нещо“ бе главният мъжки персонаж Чарли Донъли (Чейс). Това много ми хареса, защото обикновено момичетата сме по-умерени. Чейс я съветва да промени начина си на мислене, да прояви характер и придаде на живота си нова посока. Разбира се, най-трудно за приемане ми беше, че именно той е причината за смъртта на Рейчъл. Въпреки че е бил неволен инцидент, не спирах да се чудя как Елизабет не изпитва капчица неприязън към него и дори бих казала, че непрекъснато го преследваше и търсеше вниманието му. Ерин Уот, ама вие какво?! Откъде ви хрумна това?!
Хареса ми израстването на Чейс, след като е излежал присъдата си от три години в изправителен център. От момче, изявяващо се като плейбой, нехаен за мнението на родителите му, се превръща в зрял мъж, който разбира, че е по-ценно да имаш любовта на едно единствено момиче. Очарована съм от идеята му, че ни е необходимо по едно малко нещо на ден. Да се фокусираме върху късче радост, вместо върху основната тъжна картина. Точно от тази философия имах нужда, за да преживея напрегнатите дни.
Постоянството на Елизабет в чувствата ѝ е от малкото ми любими нейни черти. Бори се за връзката им, въпреки обстоятелствата, които ги разделяха. Тя никога не се отказа от любовта им. Подобно качество е достойно за уважение.
Следващата поука от книгата е отношението към животните. И двамата ни герои ги обичат, защото те не ни съдят. От тях получаваме единствено безусловна любов.
Засегнат е и проблемът богат-беден, който присъства във всичките романи на Ерин Уот. Като всяка гимназия и тук по-заможните ученици се мислят за съвършени.
„Да, имат много повече пари, но не парите правят човека ценен.“
Парите осигуряват по-добро образование и медицински грижи, но наистина ли човек с повече средства е по-добър от друг, който не разполага със същия капитал?
„Научи хората как да се държат с теб.“
Нека се замислим над този цитат.
Бих искала да спомена и родителите на Бет. Ще си позволя да ги нарека неадекватни. Забраняват ѝ да излиза, да използва телефона си и дори преместват вратата на стаята ѝ. В желанието им да я предпазят и миналото да не се повтори, всъщност ѝ вредят.
Следващи на прицел на острието на моят меч са Джеф и Скарлет. Божее, как ми се иска да ги набия и двамата. Нямате представа колко. Джеф е най-ужасното момче, което може да познава едно момиче. Манията му за контрол и реакциите му на агресия при отказ да се изпълнява волята му, са жестоки. Той опита да нарани физически Елизабет и подобна проява на насилие, не смятам че заслужава прошка. За щастие тя се измъкна невредима и отново бях в състояние да дишам. Скарлет е не по-малко лоша от него. Очевидно е изпитвала чувства към гаджето на Рейчъл от години и само е чакала възможност да бъде с него. Не мога да повярвам каква предателка се оказа и какви грозни думи използва по адрес на приятелката си. По-добре сам, отколкото в лоша компания.
Пристъпвам към най-значимият урок в книгата. Прошката. „Едно малко нещо“ ни учи да бъдем по-милостиви, да се поставяме на мястото на другите по-често и да прощаваме за неволните грешки, за да продължим живота си.
This book is a great guilty pleasure read to fill your fun teenage ya romance craving. It isn’t fantastic and there’s spots you won’t love but I read it all and I didn’t hate it. It’s definitely one of the more out there ya romance novels and I’m not sure I’m completely over the murder aspect but I did enjoy this book. I did read it all in one night so it’s not a book you would savor, but it is a book where you do want to know what happens next
edit: apparently I read this all in one night and I do not remember this book AT ALL. Not one thing, even reading the blurb does not ring a bell.
edit: apparently I read this all in one night and I do not remember this book AT ALL. Not one thing, even reading the blurb does not ring a bell.
Find this and other reviews at Carlene Inspired.
Beth can't get the boy from the party out of her mind, he's a bright spot in her dim, prison-like life with overprotective parents. She thinks she's hit the jackpot when she arrives to school and finds Chase is the new student, except people can't stop pulling her away from him and whispering behind his back. Discovering Chase has ties to the night her sister died should stop anything from moving forward, but Beth can't shake the feeling she has and she can't stand what her so-called friends are doing to him. Willing to give him a second chance the two embark on a forbidden friendship that soon turns into a romance.
One Small Thing is about friendships, family, and forgiveness. Beth needs to learn to forgive, Chase needs forgiven, and all of them need the compassion of their friends and family. It's a coming-of-age tale built on a dark event, but handled in a fairly light manner. There's bullying, that really needed handled better, and there's secret rendezvous. It's typical teenage romance and drama, the sort of novel that is usually fun to escape into. Beth is a bit younger in maturity than her age lets on, she sneaks out of her parent's home, bends quite a few rules, and doesn't seem to understand where her friends and family are coming from. Then again, her method of dealing with her sister passing away is not what I'd consider typical. Chase is hell bent on punishing himself after his involvement in Beth's sister passing away, but he is really the saving grace of this story. He's sweet, smart, determined, and far kinder than any male teen character I've seen in a book. He comes bearing words of wisdom, shining light on a story that could be a typical drama novel and makes it the romance it is. Their connection and interactions, as well as those with secondary characters, is over the top, but to be expected with YA angst. I just think it was missing something, some sort of further development and this one might've been a hit for me.
I really wanted to like One Small Thing, the plot of overbearing parents and falling for the boy who caused your sisters death could've made for a fantastic YA/NA romance. Bring on the drama. Unfortunately, the blurb gives much of the story away and I really just never liked Beth a whole lot. She is quick to anger, her moods are volatile, and she makes choices that I think she knows better than to make. She's acting out of anger, sure, but I think she is much more level headed at her age than she acts. She puts herself in dangerous situations and I really struggled with that. Chase is far more adult, likely due to his time spent in a juvenile detention facility, and I couldn't see how he carried a flame for Beth. She puts them both in bad positions and, as he calls out, fails to own their friendship in public. He's nicer than I am. I'll give them this though, how it works out is sweet, if not easy and expected.
I think One Small Thing is one of those situations where it's not you, it's me. I think this book is definitely more age appropriate for the YA readers, though maybe all around YA fans will enjoy it as well. Personally, I think it could've been more advanced, the story had the bones to be better. One Small Thing is filled with angst, romance, and coming-of-age truths. I loved the background on the book's title and think it, and Chase, are the reason why I ultimately enjoyed the novel.
ARC provided.
Beth can't get the boy from the party out of her mind, he's a bright spot in her dim, prison-like life with overprotective parents. She thinks she's hit the jackpot when she arrives to school and finds Chase is the new student, except people can't stop pulling her away from him and whispering behind his back. Discovering Chase has ties to the night her sister died should stop anything from moving forward, but Beth can't shake the feeling she has and she can't stand what her so-called friends are doing to him. Willing to give him a second chance the two embark on a forbidden friendship that soon turns into a romance.
One Small Thing is about friendships, family, and forgiveness. Beth needs to learn to forgive, Chase needs forgiven, and all of them need the compassion of their friends and family. It's a coming-of-age tale built on a dark event, but handled in a fairly light manner. There's bullying, that really needed handled better, and there's secret rendezvous. It's typical teenage romance and drama, the sort of novel that is usually fun to escape into. Beth is a bit younger in maturity than her age lets on, she sneaks out of her parent's home, bends quite a few rules, and doesn't seem to understand where her friends and family are coming from. Then again, her method of dealing with her sister passing away is not what I'd consider typical. Chase is hell bent on punishing himself after his involvement in Beth's sister passing away, but he is really the saving grace of this story. He's sweet, smart, determined, and far kinder than any male teen character I've seen in a book. He comes bearing words of wisdom, shining light on a story that could be a typical drama novel and makes it the romance it is. Their connection and interactions, as well as those with secondary characters, is over the top, but to be expected with YA angst. I just think it was missing something, some sort of further development and this one might've been a hit for me.
I really wanted to like One Small Thing, the plot of overbearing parents and falling for the boy who caused your sisters death could've made for a fantastic YA/NA romance. Bring on the drama. Unfortunately, the blurb gives much of the story away and I really just never liked Beth a whole lot. She is quick to anger, her moods are volatile, and she makes choices that I think she knows better than to make. She's acting out of anger, sure, but I think she is much more level headed at her age than she acts. She puts herself in dangerous situations and I really struggled with that. Chase is far more adult, likely due to his time spent in a juvenile detention facility, and I couldn't see how he carried a flame for Beth. She puts them both in bad positions and, as he calls out, fails to own their friendship in public. He's nicer than I am. I'll give them this though, how it works out is sweet, if not easy and expected.
I think One Small Thing is one of those situations where it's not you, it's me. I think this book is definitely more age appropriate for the YA readers, though maybe all around YA fans will enjoy it as well. Personally, I think it could've been more advanced, the story had the bones to be better. One Small Thing is filled with angst, romance, and coming-of-age truths. I loved the background on the book's title and think it, and Chase, are the reason why I ultimately enjoyed the novel.
ARC provided.
emotional
hopeful
sad
tense
fast-paced
Not the worst of books but surely not the best. It was a unique concept, just not one for me.
emotional
tense
fast-paced
Plot or Character Driven:
A mix
Strong character development:
Yes
Loveable characters:
Complicated
Diverse cast of characters:
No
Flaws of characters a main focus:
Yes