Take a photo of a barcode or cover
3.59 AVERAGE
3.59 AVERAGE
Ótimas ideias sobre como muitos sistemas, incluindo política, economia, cidades e outros, podem surgir espontaneamente e tem todos os traços de um fenômeno evolutivo. Dá uma boa noção realista sobre como muito do que a humanidade é hoje é mais fruto de acaso e seleção do que indivíduos abençoados (de criadores a líderes políticos). Reflete bem um amarrado das ideias dos últimos livros do [a:Matt Ridley|3151|Matt Ridley|https://images.gr-assets.com/authors/1228985862p2/3151.jpg]: emergência de evolução do [b:The Red Queen: Sex and the Evolution of Human Nature|16176|The Red Queen Sex and the Evolution of Human Nature|Matt Ridley|https://images.gr-assets.com/books/1432490063s/16176.jpg|1254615], surgimento de ideias e invenções do [b:The Rational Optimist: How Prosperity Evolves|7776209|The Rational Optimist How Prosperity Evolves|Matt Ridley|https://images.gr-assets.com/books/1347664546s/7776209.jpg|10684114] e genes vs. criação do [b:Nature Via Nurture: Genes, Experience and What Makes Us Human|80035|Nature Via Nurture Genes, Experience and What Makes Us Human|Matt Ridley|https://images.gr-assets.com/books/1348690229s/80035.jpg|461951].
Mas, e é um grande mas, mantenha longe de anarco-captalistas ou eles poderão se intoxicar. O livro me marcou muito pela defesa de menos regulação e mais competição capitalista em toda e qualquer frente, saúde, educação, meio ambiente, pesquisa ou o que quiser. A mão do mercado, digo, a seleção natural e a evolução podem cuidar de tudo. Só não discute se o que é bom para o mercado é bom para pessoas. Aqui vale o disclaimer do Otimista Racional: o Matt Ridley é o Quinto Visconte Ridley e Barão de Wensleydale, chairman de banco, político do Partido Conservativo inglês, dono de ações em empresas de carvão e por aí vai. Ou seja, não é a pessoa mais livre de conflitos de interesse. Tenha isso em mente quando ler.
[update] Quanto mais penso neste livro, mais discordo do que Ridley escreve aqui. Ele entende de evolução e conhece perfeitamente bem o prejuízo mútuo quando aparecem trapaceiros em uma dinâmica, ou quando a competição evolutiva (dinâmica da Rainha Vermelha ou [b:The Red Queen: Sex and the Evolution of Human Nature|16176|The Red Queen Sex and the Evolution of Human Nature|Matt Ridley|https://images.gr-assets.com/books/1432490063s/16176.jpg|1254615], nome de um livro que ele escreveu sobre o fenômeno) faz com que todos participantes saiam prejudicados. Mas ele ignora completamente estes pontos no livro e solta o clássico "mercado cuida de tudo". Além de culpar uma série de problemas como a bolha econômica americana no excesso de regulação, não na falta de, ignorando o vizinho Canadá, com um mercado mais regulado e nem de longe afetado como os EUA. Enfim, quanto mais penso sobre o livro, mais me convenço de que ele convenientemente ignorou uma série de fatos bem conhecidos para fazer um argumento forçado. Curiosamente, o disclaimer de conflito de interesses que ele coloca no livro anterior não aparece nesse (na cópia que ouvi).
Mas, e é um grande mas, mantenha longe de anarco-captalistas ou eles poderão se intoxicar. O livro me marcou muito pela defesa de menos regulação e mais competição capitalista em toda e qualquer frente, saúde, educação, meio ambiente, pesquisa ou o que quiser. A mão do mercado, digo, a seleção natural e a evolução podem cuidar de tudo. Só não discute se o que é bom para o mercado é bom para pessoas. Aqui vale o disclaimer do Otimista Racional: o Matt Ridley é o Quinto Visconte Ridley e Barão de Wensleydale, chairman de banco, político do Partido Conservativo inglês, dono de ações em empresas de carvão e por aí vai. Ou seja, não é a pessoa mais livre de conflitos de interesse. Tenha isso em mente quando ler.
[update] Quanto mais penso neste livro, mais discordo do que Ridley escreve aqui. Ele entende de evolução e conhece perfeitamente bem o prejuízo mútuo quando aparecem trapaceiros em uma dinâmica, ou quando a competição evolutiva (dinâmica da Rainha Vermelha ou [b:The Red Queen: Sex and the Evolution of Human Nature|16176|The Red Queen Sex and the Evolution of Human Nature|Matt Ridley|https://images.gr-assets.com/books/1432490063s/16176.jpg|1254615], nome de um livro que ele escreveu sobre o fenômeno) faz com que todos participantes saiam prejudicados. Mas ele ignora completamente estes pontos no livro e solta o clássico "mercado cuida de tudo". Além de culpar uma série de problemas como a bolha econômica americana no excesso de regulação, não na falta de, ignorando o vizinho Canadá, com um mercado mais regulado e nem de longe afetado como os EUA. Enfim, quanto mais penso sobre o livro, mais me convenço de que ele convenientemente ignorou uma série de fatos bem conhecidos para fazer um argumento forçado. Curiosamente, o disclaimer de conflito de interesses que ele coloca no livro anterior não aparece nesse (na cópia que ouvi).
Listened. Thought-provoking book about evolution in many different facets of life by a committed libertarian who thinks that markets should be totally free and will evolve well if allowed to do so. I have to disagree when it comes to corporate interests and education, but much fuel for thought here.
Опростенчество в книжна форма. Пълна загуба на време.
Не мисля да споря с всичко, което тази книга твърди, от една страна, защото повечето пропуснах и, от друга страна, защото всичко се свежда до една и съща фундаментална грешка. Грешката на опростяването на сложни неща, като, примерно, буквално цялото човешко съществуване. Мат Ридли застава гордо пред читателя и започва или да казва истини, които са невероятно очевидни (като фактът, че хората подобряват неща, които са лоши) или "истини", които са "очевидни" (като фактът, че климатът няма "кранче"). Едно интересно и гениално твърдение на Ридли е, че градовете "почти никога не умират", което, нали, сериозно ли? Троя още седи на брега на Мала Азия и Ангкор Ват все още е най-големият град в света, разбираемо. Но пък повечето твърдения на Ридли карат читателя да си каже "тоя сериозно ли?", затова не е никаква изненада, че толкова много си вярва.
Идеята, че всичко еволюира е леко безсмислена, главно защото може да се опрости до "всичко се променя", което, комбинирано с факта, че хората използват инструменти и мислят за бъдещето (нещо, което гените и мутациите не могат), лесно позволява всичко добро да се сведе до "Ам то еволюирало, бре!". Културата еволюирала, науката еволюирала, религията еволюирала (и помнете деца, религията е лоша, но повече за това по-късно), моралът е еволюирал (тук ако вече не схващате на къде бия няма и да схванете). Преди да премина към главния си проблем с мислите на Ридли ще спомена само, че Мат Ридли, поради идеологията си, смята, че не трябва да се хвалят индивиди, които преодоляват лошите обстоятелства на живота си (все пак свободна воля нямаме, както Ридли споменава, че Харис смята [тук си споменавам, че рецензията ми на есетата на Харис от 2016 г. не са верни спрямо сегашните ми възгледи]). Според Ридли не трябва да се хвалят и учените, защото изобретенията са щели да еволюират и без това. Нали, ако трябва да се придържа стриктно към идеологията (не науката, защото повечето теми в тази книга са идеологични) аз като българин трябва да почна да пренебрегвам саможертвите на революционерите, защото магическата еволюция на Мат Ридли щеше да създаде един Левски, дори ако Левски го нямаше. Този детерминизъм е глупав и ненужен.
Та, главният ми проблем с тази книга е и главният ми проблем с новия атеизъм (тук трябва да спомена, че аз лично също не съм религиозен човек, вярвам в теорията на Дарвин за произхода на човека, но си имам граници спрямо някои атеистични "факти"). Мат Ридли е от онези атеисти, които биха използвали алегорията "Ако атеизмът е религия, то спреният телевизор е канал.", въпреки че неговият тип атеизъм е точно религиозен по природа, защото Мат Ридли просто изхвърля Християнството през прозореца на човечеството като суеверност и мит (въпреки че митовете са едни от най-важните аспекти на човечеството). /rant start warning/ Самият факт, че Мат Ридли може да отрече всичко от Християнството и да гледа своя спрян телевизор, не взима предвид факта, че този телевизор, представляващ цивилизацията в тази моя невероятно интелигента алегория, е построен от същите хора, които пускат религиозните "канали". Мат Ридли с пълна сериозност твърди, че моралът и законите на западната цивилизация са продукт на универсална игра на зарове, а не са построени върху същата митологическа скала, върху която Християнството е основано. Еволюцията не може да е обективна, при това условие как по дяволите може тя да е отговорна за моралът? Не може да се докаже, че неморалното обективно е грешно, но знаем, че е, защото не космически зарчета, а човешката психика и нейната склонност към митовете за богове не е просто случайност, а дори да е не променя факта, че съществува в този свой мит. Няма смисъл да се спори дали Иисус е бил истински, важен е архетипът, важен е митът, който позволява на съвременното човечество да бъде моралната цивилизация, която е, като му подражава. Но това е немислимо за един особен тип атеист, защото религията някак си е абсолютно зло, защото някак си западната култура не е християнска по природа, защото някак си едни от най-видните учени не са били вярващи или някак си Църквата не е запазила писмеността жива през вековете. Ридли споменава, че Иисус е базиран на други по-ранни митове, това е вярно, но не превръща архетипът в нещо, което можем просто да зачеркнем като "измишльотина". Измишльотините на човешката психика не са никак случайни и Ридли би осъзнал това, ако можеше да погледне по-далеч от самодоволния си атеистичен нос, който започва да ме кара да се срамувам, че генерално бих се вписал в неговата група. Да кажеш, че всичко в Библията не е вярно, не те прави интелектуалец, но да кажеш, че Библията не е един от корените на западната цивилизация те прави малоумник. /rant over/
Напълно абсурдно е също как Мат Ридли набеждава християните, че са потискали поемите на неговия любимец Лукреций (което ако не беше станало, щяхме да летим из космоса или нещо подобно, повярвайте ми, атеист съм, знам ги тез работи), при условие, че ако не бяха християнските монаси тези поеми нямаше да се запазят във времето. Християнството позволява да се изкове меча на рационалността, който в съвремието идиоти използват, за да го убият, без да осъзнаят иронията на действията си…
Идеята, че митовете са просто измишльотини и всички религии са потиснически структури е не само малоумна, но и опасна. Това абсолютно отричане на всички религии като ненужни си е религиозно и този circlejerk, който се получава в тази сфера на нови атеисти вече е на ръба на отврата. След няколко дни това "бижу" ще излезе на български и най-вероятно ще е доста надценено (въпреки че и безплатна тази книга би била прекалено скъпа), но пък това вече го знаете, все пак всички в този сайт ще видим един патрон на тази книга.
Не мисля да споря с всичко, което тази книга твърди, от една страна, защото повечето пропуснах и, от друга страна, защото всичко се свежда до една и съща фундаментална грешка. Грешката на опростяването на сложни неща, като, примерно, буквално цялото човешко съществуване. Мат Ридли застава гордо пред читателя и започва или да казва истини, които са невероятно очевидни (като фактът, че хората подобряват неща, които са лоши) или "истини", които са "очевидни" (като фактът, че климатът няма "кранче"). Едно интересно и гениално твърдение на Ридли е, че градовете "почти никога не умират", което, нали, сериозно ли? Троя още седи на брега на Мала Азия и Ангкор Ват все още е най-големият град в света, разбираемо. Но пък повечето твърдения на Ридли карат читателя да си каже "тоя сериозно ли?", затова не е никаква изненада, че толкова много си вярва.
Идеята, че всичко еволюира е леко безсмислена, главно защото може да се опрости до "всичко се променя", което, комбинирано с факта, че хората използват инструменти и мислят за бъдещето (нещо, което гените и мутациите не могат), лесно позволява всичко добро да се сведе до "Ам то еволюирало, бре!". Културата еволюирала, науката еволюирала, религията еволюирала (и помнете деца, религията е лоша, но повече за това по-късно), моралът е еволюирал (тук ако вече не схващате на къде бия няма и да схванете). Преди да премина към главния си проблем с мислите на Ридли ще спомена само, че Мат Ридли, поради идеологията си, смята, че не трябва да се хвалят индивиди, които преодоляват лошите обстоятелства на живота си (все пак свободна воля нямаме, както Ридли споменава, че Харис смята [тук си споменавам, че рецензията ми на есетата на Харис от 2016 г. не са верни спрямо сегашните ми възгледи]). Според Ридли не трябва да се хвалят и учените, защото изобретенията са щели да еволюират и без това. Нали, ако трябва да се придържа стриктно към идеологията (не науката, защото повечето теми в тази книга са идеологични) аз като българин трябва да почна да пренебрегвам саможертвите на революционерите, защото магическата еволюция на Мат Ридли щеше да създаде един Левски, дори ако Левски го нямаше. Този детерминизъм е глупав и ненужен.
Та, главният ми проблем с тази книга е и главният ми проблем с новия атеизъм (тук трябва да спомена, че аз лично също не съм религиозен човек, вярвам в теорията на Дарвин за произхода на човека, но си имам граници спрямо някои атеистични "факти"). Мат Ридли е от онези атеисти, които биха използвали алегорията "Ако атеизмът е религия, то спреният телевизор е канал.", въпреки че неговият тип атеизъм е точно религиозен по природа, защото Мат Ридли просто изхвърля Християнството през прозореца на човечеството като суеверност и мит (въпреки че митовете са едни от най-важните аспекти на човечеството). /rant start warning/ Самият факт, че Мат Ридли може да отрече всичко от Християнството и да гледа своя спрян телевизор, не взима предвид факта, че този телевизор, представляващ цивилизацията в тази моя невероятно интелигента алегория, е построен от същите хора, които пускат религиозните "канали". Мат Ридли с пълна сериозност твърди, че моралът и законите на западната цивилизация са продукт на универсална игра на зарове, а не са построени върху същата митологическа скала, върху която Християнството е основано. Еволюцията не може да е обективна, при това условие как по дяволите може тя да е отговорна за моралът? Не може да се докаже, че неморалното обективно е грешно, но знаем, че е, защото не космически зарчета, а човешката психика и нейната склонност към митовете за богове не е просто случайност, а дори да е не променя факта, че съществува в този свой мит. Няма смисъл да се спори дали Иисус е бил истински, важен е архетипът, важен е митът, който позволява на съвременното човечество да бъде моралната цивилизация, която е, като му подражава. Но това е немислимо за един особен тип атеист, защото религията някак си е абсолютно зло, защото някак си западната култура не е християнска по природа, защото някак си едни от най-видните учени не са били вярващи или някак си Църквата не е запазила писмеността жива през вековете. Ридли споменава, че Иисус е базиран на други по-ранни митове, това е вярно, но не превръща архетипът в нещо, което можем просто да зачеркнем като "измишльотина". Измишльотините на човешката психика не са никак случайни и Ридли би осъзнал това, ако можеше да погледне по-далеч от самодоволния си атеистичен нос, който започва да ме кара да се срамувам, че генерално бих се вписал в неговата група. Да кажеш, че всичко в Библията не е вярно, не те прави интелектуалец, но да кажеш, че Библията не е един от корените на западната цивилизация те прави малоумник. /rant over/
Напълно абсурдно е също как Мат Ридли набеждава християните, че са потискали поемите на неговия любимец Лукреций (което ако не беше станало, щяхме да летим из космоса или нещо подобно, повярвайте ми, атеист съм, знам ги тез работи), при условие, че ако не бяха християнските монаси тези поеми нямаше да се запазят във времето. Християнството позволява да се изкове меча на рационалността, който в съвремието идиоти използват, за да го убият, без да осъзнаят иронията на действията си…
Идеята, че митовете са просто измишльотини и всички религии са потиснически структури е не само малоумна, но и опасна. Това абсолютно отричане на всички религии като ненужни си е религиозно и този circlejerk, който се получава в тази сфера на нови атеисти вече е на ръба на отврата. След няколко дни това "бижу" ще излезе на български и най-вероятно ще е доста надценено (въпреки че и безплатна тази книга би била прекалено скъпа), но пък това вече го знаете, все пак всички в този сайт ще видим един патрон на тази книга.
Most of this book blew my mind. Matt Ridley postulates that many things in life that we see as "top-down" actually came into being through inevitable incremental changes, including morality, genes, culture, the economy, leadership, government, etc. It has really changed my thinking about some of these subjects.
I didn’t finish this one because it just wasn’t worth it. The point of the book is that things evolve. Ideas don’t come out of the blue (e.g., Darwin’s evolution and Einstein’s relativity came out of prior work), laws evolve, morality evolves both developmentally and at a societal level, etc. At one point he explains that modern marriage customs evolved and that a committee didn’t sit down and decide how it would be. Really, was this a question for anyone? He presents the obvious and fleshes it out with a bit of history by summarizing other people’s work (Adam Smith, Daniel Dennett, John Searle, etc.). Overall, thumbs down.
The title of this book rings true in that the book itself is way too broad in scope. The author either doesn’t provide explanations for his topics, or they are a few sentences in length accompanied by a lot of hand waving. Additionally, the writing comes very close to conspiracy theory mongering with some of the subjects covered.
I’d place the Freakonomics books by Leavitt and Dubner in the same category as Mr. Ridley’s, but I think that they are written in a much more interesting and informative manner. Overall, I’d suggest giving this book a pass. It really is the literary equivalent of empty calories.
I’d place the Freakonomics books by Leavitt and Dubner in the same category as Mr. Ridley’s, but I think that they are written in a much more interesting and informative manner. Overall, I’d suggest giving this book a pass. It really is the literary equivalent of empty calories.
Matt Ridley does not shy away from using the big words: in this book he aspires to offer nothing less than a general theory of evolution, for which Darwin's of course is a source of inspiration but only limited to the field of biology. Ridley wants to go much further, and just as Einstein formulated a general theory of relativity after his special one, also formulate principle(s) that cover the evolution of everything. Yes, everything.
His approach is appealing: “if there is one dominant myth about the world, one huge mistake we all make, one blind spot, it is that we all go around assuming the world is much more of a planned place than it is. As a result, again and again we mistake cause for effect”. And his hypothesis is that “far more than we like to admit, the world is to a remarkable extent a self-organising, self-changing place. Patterns emerge, trends evolve.” Frankly, I couldn't agree more, so that was very promising.
The whole book is an elaboration and illustration of the above thesis, in very different domains (politics, economics, technology, culture, etc.). And, of course, his hypothesis makes sense: many developments are the result of complex, intertwining and interlocking changes and decisions at very different levels. Indeed, in their zeal to provide an insight into history, historians often give the impression that developments were initiated by high-level decisions (monarchs, presidents, business tycoons, geniuses, etc.) and then ran their course, always controlled from above, though sometimes adjusted or thwarted by other (also consciously designed or directed) decisions. From a narrative point of view, this topdown angle offers attractive stories that bring structure and coherence to the chaos of historical factual material.
Ridley likes to go against the grain, and his reasoning certainly makes sense, for example when it comes to the evolution of technology. This indeed often is the result of small changes, hunches and adaptations by an entire army of scientists, engineers, craftsmen and sometimes downright amateurs. Just look at the scientific revolution of the 17th and 18th centuries, or the industrial revolution itself: of course, the contribution of the known Great Names, certainly not is to be neglected, but behind them hides a whole bunch of lesser figures, whose very small adjustments or small insights into a related sector or area of knowledge caused a shift that made larger strides possible. But – typical for this book – is that Ridley immediately draws the conclusion that scientific research directed from above (state or large corporations) yields absolutely nothing and is simply wasted (tax) money.
The same reasoning in the field of economics, where Ridley predictably swears by the ‘invisible hand’ of Adam Smith. Again, that invisible hand is relevant, as economic history proves. But to immediately link to this that every government intervention and every steering (also by 'croony capitalism') almost always ends badly is simply nonsense. Top-down interventions are simply a reality, and to say that their impact is nil (or in the worst case just negative) is to close your eyes to that reality.
Ridley follows the same procedure in almost all areas he covers: adjusting the relatively one-sided top-down story, subsequently stating that only the bottom-up process is relevant, and thus denying the light of the sun. I agree that someone who wants to shed a different light on history may exaggerate a little, overexpose things a bit, but losing all sense of proportion makes your story largely incredible, and that is certainly the case here. It's a pity, because this book contains quite a few views and ideas that are enticing. Clearly the libertarian temperament of Ridley has affected him a bit too much. Or is it the political or other agenda, for instance when he accuses the ecological movement of being born out of the eugenetics movement, or when he propagates bying bitcoins and other cryptocoins as (not-government controlled) money of the future? It's a pity such an inventive thinker spins out of control.
His approach is appealing: “if there is one dominant myth about the world, one huge mistake we all make, one blind spot, it is that we all go around assuming the world is much more of a planned place than it is. As a result, again and again we mistake cause for effect”. And his hypothesis is that “far more than we like to admit, the world is to a remarkable extent a self-organising, self-changing place. Patterns emerge, trends evolve.” Frankly, I couldn't agree more, so that was very promising.
The whole book is an elaboration and illustration of the above thesis, in very different domains (politics, economics, technology, culture, etc.). And, of course, his hypothesis makes sense: many developments are the result of complex, intertwining and interlocking changes and decisions at very different levels. Indeed, in their zeal to provide an insight into history, historians often give the impression that developments were initiated by high-level decisions (monarchs, presidents, business tycoons, geniuses, etc.) and then ran their course, always controlled from above, though sometimes adjusted or thwarted by other (also consciously designed or directed) decisions. From a narrative point of view, this topdown angle offers attractive stories that bring structure and coherence to the chaos of historical factual material.
Ridley likes to go against the grain, and his reasoning certainly makes sense, for example when it comes to the evolution of technology. This indeed often is the result of small changes, hunches and adaptations by an entire army of scientists, engineers, craftsmen and sometimes downright amateurs. Just look at the scientific revolution of the 17th and 18th centuries, or the industrial revolution itself: of course, the contribution of the known Great Names, certainly not is to be neglected, but behind them hides a whole bunch of lesser figures, whose very small adjustments or small insights into a related sector or area of knowledge caused a shift that made larger strides possible. But – typical for this book – is that Ridley immediately draws the conclusion that scientific research directed from above (state or large corporations) yields absolutely nothing and is simply wasted (tax) money.
The same reasoning in the field of economics, where Ridley predictably swears by the ‘invisible hand’ of Adam Smith. Again, that invisible hand is relevant, as economic history proves. But to immediately link to this that every government intervention and every steering (also by 'croony capitalism') almost always ends badly is simply nonsense. Top-down interventions are simply a reality, and to say that their impact is nil (or in the worst case just negative) is to close your eyes to that reality.
Ridley follows the same procedure in almost all areas he covers: adjusting the relatively one-sided top-down story, subsequently stating that only the bottom-up process is relevant, and thus denying the light of the sun. I agree that someone who wants to shed a different light on history may exaggerate a little, overexpose things a bit, but losing all sense of proportion makes your story largely incredible, and that is certainly the case here. It's a pity, because this book contains quite a few views and ideas that are enticing. Clearly the libertarian temperament of Ridley has affected him a bit too much. Or is it the political or other agenda, for instance when he accuses the ecological movement of being born out of the eugenetics movement, or when he propagates bying bitcoins and other cryptocoins as (not-government controlled) money of the future? It's a pity such an inventive thinker spins out of control.
I was very excited when I read the introduction to this book: finally someone who confirms that history is not so much driven top-down, but rather is the result of thousands of small decisions and behaviors, and thus always 'emergent'. But when I started reading the different chapters, that enthusiasm gradually died down, sometimes even turning into outright annoyance. Ridley seems to have written a political pamphlet in which he systematically downplays everything that has to do with government, design or planning. Of course, he is right that many topdown decisions, or design and planning in general, have negative or adverse effects. But to then vehemently throw the baby out with the bathwater, that is clearly a bridge too far.
His previous book, [b:The Rational Optimist: How Prosperity Evolves|7776209|The Rational Optimist How Prosperity Evolves|Matt Ridley|https://i.gr-assets.com/images/S/compressed.photo.goodreads.com/books/1347664546l/7776209._SY75_.jpg|10684114], did already contain some hints in that direction, but I still liked that book quite well. Here the libertarian-conservative that Ridley is (until recently he sat in the British House of Lords) clearly goes over the moon. Beware, he regularly offers interesting arguments, but his evidence usually rests on a very narrow basis; in most cases he seems to have consulted only 1 study about a certain problem, cherry picking his way through (like where he takes over the very controversial theory that the islamic religion didn't start in Arabia, but in Palestine). And in some cases his arguments are downright wrong or he contradicts himself. Take his analysis of what went wrong in the 2008 financial crisis: according to him, this was not the result of too far-reaching liberalization of the financial markets, but, on the contrary, of just too much government control and influence.
At times Ridley's views are tantalizing and thought provoking, but regularly he misses the mark completely out of ideological blindness. I'm afraid this was a turn off. More in my History account on Goodreads: https://www.goodreads.com/review/show/4422761323
His previous book, [b:The Rational Optimist: How Prosperity Evolves|7776209|The Rational Optimist How Prosperity Evolves|Matt Ridley|https://i.gr-assets.com/images/S/compressed.photo.goodreads.com/books/1347664546l/7776209._SY75_.jpg|10684114], did already contain some hints in that direction, but I still liked that book quite well. Here the libertarian-conservative that Ridley is (until recently he sat in the British House of Lords) clearly goes over the moon. Beware, he regularly offers interesting arguments, but his evidence usually rests on a very narrow basis; in most cases he seems to have consulted only 1 study about a certain problem, cherry picking his way through (like where he takes over the very controversial theory that the islamic religion didn't start in Arabia, but in Palestine). And in some cases his arguments are downright wrong or he contradicts himself. Take his analysis of what went wrong in the 2008 financial crisis: according to him, this was not the result of too far-reaching liberalization of the financial markets, but, on the contrary, of just too much government control and influence.
At times Ridley's views are tantalizing and thought provoking, but regularly he misses the mark completely out of ideological blindness. I'm afraid this was a turn off. More in my History account on Goodreads: https://www.goodreads.com/review/show/4422761323
slow-paced
What a dumbass. This book doesn't teach you about much, but the author sure loves shoving his libertarianism and climate denial down your throat. Pure trash.
informative
reflective
medium-paced