Take a photo of a barcode or cover
3.45 AVERAGE
3.45 AVERAGE
In this sequel, the story succeeds in creating new characters and challenges both within and without Rama II. A worthy follow-up that's adds more mystery to the Rama series and sets up the rest of the series well. Although some of the predictions are laughable in terms of science-fiction, overall, the novel is quite strong.
Not up to Rendezvous with Rama, but still a pretty good read.
В „Рама II” имаше това, което ми липсваше в „Среща с Рама“ – хората, и по-точно човешкото. В първата част действието сякаш се развиваше в един утопичен свят, където единствената задача на хората е събирането на информация относно космическия кораб „Рама“.
Във втората част се повтаря същото действие. Космически кораб пристига в близост до Земята, и група учени са изпратени да съберат информация. Къде е разликата? Разликата не е в „Рама“, тя е в хората. Във втората част Земята е по-скоро дистопичен свят поради кризата, в която се намира. Тази криза се отразява и на начина на възприемане на „Рама“. Докато в „Среща с Рама“ човечеството е изпълнено с любопитство спрямо този обект, то в „Рама II“ хората се страхуват от него. Другата съществена разлика е екипажът, на който му е възложена задача събере информация от кораба. В първата част екипажът работи в екип, и следва една обща цел. Но по съвсем различен начин стоят нещата в продължението. Членовете на второто посещение на „Рама“ са много по-себични. Те се водят от собствени цели, които нямат нищо общо с мисията, която трябва да изпълнят.
Това, което на мен ми направи впечатление е, че как при едно и също явление, нагласите в хората са движещия фактор при взимане на решение за това, как да се реши проблемът.
Във втората част се повтаря същото действие. Космически кораб пристига в близост до Земята, и група учени са изпратени да съберат информация. Къде е разликата? Разликата не е в „Рама“, тя е в хората. Във втората част Земята е по-скоро дистопичен свят поради кризата, в която се намира. Тази криза се отразява и на начина на възприемане на „Рама“. Докато в „Среща с Рама“ човечеството е изпълнено с любопитство спрямо този обект, то в „Рама II“ хората се страхуват от него. Другата съществена разлика е екипажът, на който му е възложена задача събере информация от кораба. В първата част екипажът работи в екип, и следва една обща цел. Но по съвсем различен начин стоят нещата в продължението. Членовете на второто посещение на „Рама“ са много по-себични. Те се водят от собствени цели, които нямат нищо общо с мисията, която трябва да изпълнят.
Това, което на мен ми направи впечатление е, че как при едно и също явление, нагласите в хората са движещия фактор при взимане на решение за това, как да се реши проблемът.
This is a fantastic continuation of the story. Well done, gents.
Honestly, 2 stars might be too generous. The backstories were tortuous and terrible, the women were caricatures, as if the authors had only heard about women before and were writing them based on vague rumors of how females behave. The way race was addressed was probably liberal at the time but is somewhere between patronizing and offensive now. There were elements of the ship itself that were interesting, but this was much too much a slog with way too many abandoned plot threads and loose ends to be in any way satisfying.
I couldn't finish it. I mean, I could have finished it, but there's far better books out there to read.
I used to adore Clarke when I first started reading him, but now I'm a bit puzzled. It seems like the man just fails when it comes to writing series, but he's great at one-offs.
Rama II was a space-soap. I wanted to read a science fiction book, not a blathering mess of unnecessary hormones and reflection.
I used to adore Clarke when I first started reading him, but now I'm a bit puzzled. It seems like the man just fails when it comes to writing series, but he's great at one-offs.
Rama II was a space-soap. I wanted to read a science fiction book, not a blathering mess of unnecessary hormones and reflection.
I liked the first Rama book, but it really doesn't feel like an idea that worked well when expanded.