Scan barcode
breadandmushrooms's review against another edition
emotional
reflective
slow-paced
- Plot- or character-driven? Character
- Strong character development? It's complicated
- Loveable characters? It's complicated
- Diverse cast of characters? Yes
- Flaws of characters a main focus? Yes
4.25
catwolfswritings's review against another edition
2.0
Цялото ревю тук > https://nikoljonnotsnow.wordpress.com/2017/08/11/дворецът-на-бълхите-елиф-шафак/
Книгата започва с това как е построен въпросният „Дворец на бълхите“ и разказва за неволите на първите му собственици и обитатели, което в последствие ми се стори доста безсмислено, докато се стига до настоящия момент, който обхваща по-голямата част от книгата. В сградата живеят много хора с най-различни съдби и животи, които биват разглеждани в отделните глави. Всяка глава разказва за живота на обитателите на различен апартамент, което щеше да бъде изключително досадно, ако не беше написано от Елиф Шафак. Но заради лекия й, нежен стил на писане, който те понася върху думите и можеш спокойно да се отпуснеш по тях, беше просто досадно. За щастие поне бързо се схваща кой какъв е и какво прави и не е трудно за запомняне, тъй като всеки герой е силно отличителен.
Привидно хората от различните апартменти нямат много общо помежду си, освен че са съседи. Но всъщност всички имат един общ проблем, и той е свързан с боклука, който се изхвърля в двора на сградата и заради който мирише лошо във всички апартаменти, или поне така си мислят обитателите им. Нещо повече, плъзнали са хлебарки из цялата сграда заради боклука и е много трудно да бъде изчистена тази напаст, колкото и да се борят с нея. Има и една малка мистерия, срещу която са изправени всички, но на която не се обръща кой знае колко внимание – понякога боклукът на жителите на „Дворецът на бълхите“ изчезва и те нямат никаква представа кой може да го взима. Но тъй като е боклук, все пак, така или иначе предназначен за изхвърляне, въпросът не ги тормози прекалено много.
И така, Елиф Шафак ни запознава с множество съдби, някои от които се оказва, че са били преплетени, а други започват да се преплитат по-късно. Част от обитателите остават все така откъснати и непридаващи с нищо към историята, освен със собствените си лудости. Лесно се схваща, че главният проблем, около който ще се обединят накрая, е тъкмо боклукът. Но разплитането на загадката и решаването на проблема не са нищо шоково, нито пък изненадващо, просто е… скучно и не успява ни грам да придаде смисъл на цялата разпокъсана, безсмислена история. Но не това е най-лошото. Най-лошото и онова, което следва, след като се разбере и разреши проблемът с миризмата и буболечките. За пореден път ще кажа – пълно разочарование.
Книгата започва с това как е построен въпросният „Дворец на бълхите“ и разказва за неволите на първите му собственици и обитатели, което в последствие ми се стори доста безсмислено, докато се стига до настоящия момент, който обхваща по-голямата част от книгата. В сградата живеят много хора с най-различни съдби и животи, които биват разглеждани в отделните глави. Всяка глава разказва за живота на обитателите на различен апартамент, което щеше да бъде изключително досадно, ако не беше написано от Елиф Шафак. Но заради лекия й, нежен стил на писане, който те понася върху думите и можеш спокойно да се отпуснеш по тях, беше просто досадно. За щастие поне бързо се схваща кой какъв е и какво прави и не е трудно за запомняне, тъй като всеки герой е силно отличителен.
Привидно хората от различните апартменти нямат много общо помежду си, освен че са съседи. Но всъщност всички имат един общ проблем, и той е свързан с боклука, който се изхвърля в двора на сградата и заради който мирише лошо във всички апартаменти, или поне така си мислят обитателите им. Нещо повече, плъзнали са хлебарки из цялата сграда заради боклука и е много трудно да бъде изчистена тази напаст, колкото и да се борят с нея. Има и една малка мистерия, срещу която са изправени всички, но на която не се обръща кой знае колко внимание – понякога боклукът на жителите на „Дворецът на бълхите“ изчезва и те нямат никаква представа кой може да го взима. Но тъй като е боклук, все пак, така или иначе предназначен за изхвърляне, въпросът не ги тормози прекалено много.
И така, Елиф Шафак ни запознава с множество съдби, някои от които се оказва, че са били преплетени, а други започват да се преплитат по-късно. Част от обитателите остават все така откъснати и непридаващи с нищо към историята, освен със собствените си лудости. Лесно се схваща, че главният проблем, около който ще се обединят накрая, е тъкмо боклукът. Но разплитането на загадката и решаването на проблема не са нищо шоково, нито пък изненадващо, просто е… скучно и не успява ни грам да придаде смисъл на цялата разпокъсана, безсмислена история. Но не това е най-лошото. Най-лошото и онова, което следва, след като се разбере и разреши проблемът с миризмата и буболечките. За пореден път ще кажа – пълно разочарование.
beckykeister's review against another edition
3.0
I liked Istanbul as the setting of this, with all these interesting apartment tenants as a microcosm of that city. It was a bit hard to follow all the stories at times (10 apartments = 10 stories) and I know that I missed some of the connections the author was making between the different people, past and present. The style of writing was snarky, observant, and smart. I liked it ... but it was all maybe a little too smart for me.
sonea_moon's review against another edition
emotional
funny
informative
mysterious
reflective
sad
medium-paced
- Plot- or character-driven? Character
- Strong character development? No
- Loveable characters? No
- Diverse cast of characters? Yes
- Flaws of characters a main focus? Yes
4.5
tamara_mousa's review against another edition
3.0
Not Shafak's best books, but it shed some light on the life in Turkey!
There is a summary about it in my blog - https://www.tamarayousefmousa.com/
There is a summary about it in my blog - https://www.tamarayousefmousa.com/
khader's review against another edition
4.0
بين القمل والحلوى ظُلمت أليف شافاك.
منذ سنوات عندما صدرت هذه الرواية بترجمتها العربية الاولى كانت تحمل عنوان "قصر القمل" وبصفتي عاشقاً لكتابات أليف شافاك فكان لازماً عليّ ان اقتنيها لثقتي العالية بما تقدمه هذه الانسانة. ولكن عندما بدأت بقرأة "قصر القمل" وبعد اكثر من ١٥٠ صفحة فأني وحتى اكون صادقاً لم أفهم شيئاً منها ولم استطع ولأول مرة ان اكمل رواية فتركتها معتبرة اياها عثرة في طريقة شافاك المزدهر.
وفي عام ٢٠١٦ صدرت عن دار الآداب الترجمة العربية الجديدة تحت عنوان "قصر الحلوى" وقد قام بترجمتها د. محمد درويش هو الذي تولى ترجمة كل اعمال أليف شافاك السابقة، توجستُ اتجاهها ولم اعرف اذا كنت حقاً اريد المجازفة مرة اخرى الا ان تمكنت من قراءة الصفحات الاولى من "قصر الحلوى" وقارنتها مع الكارثة المسمية "قصر القمل" لاكتشف ان الاولى لا علاقة لها بالثانية نهائياً.
لقد ظُلمت الرواية ومن قرأها بنسختها العربية الاولى، لانها تُرجمت بغباء وقلة خبرة واستعجال لجني الاموال من دار نشر مبتدئة، على حساب أسم شافاك الذي يبيع جيداً وعلى حساب القارئ المسكين المحب لاعمالها.
اليوم وبعد ان انهيت قرأتي لنسخة "دار الآداب" من الرواية، وجدتها حالة روائية غريبة قدمت فيها شافاك شخصيات غريبة ولكنها حقيقية فكل واحد منا يمكن ان يسكن قصر الحلوى وينتهي به المطاف ان يكون هناك بين السكان ليمارس حياته المخفية داخل بيته ويواجه "قمامة" المجمتع المحيط مع السكان. شخصيات عميقة طرحتها كل واحد قدمت نفسها بشكل جميل جداً ومحبوكة بطريقة جعلتك وان تقرأ تنتقل من شقة الى أخرى ومن شخصية عاشقة محبة او خائنة الى معلم ومصففا شعر والى برفسور. شخصيات اجتمعت في مكان لا يجتمع فيه احد، كي تظهر لنا شافاك ببراعة زيف المجتمع وزيفنا ونحن نخفي عن الجميع صورتنا الحقيقية.
منذ سنوات عندما صدرت هذه الرواية بترجمتها العربية الاولى كانت تحمل عنوان "قصر القمل" وبصفتي عاشقاً لكتابات أليف شافاك فكان لازماً عليّ ان اقتنيها لثقتي العالية بما تقدمه هذه الانسانة. ولكن عندما بدأت بقرأة "قصر القمل" وبعد اكثر من ١٥٠ صفحة فأني وحتى اكون صادقاً لم أفهم شيئاً منها ولم استطع ولأول مرة ان اكمل رواية فتركتها معتبرة اياها عثرة في طريقة شافاك المزدهر.
وفي عام ٢٠١٦ صدرت عن دار الآداب الترجمة العربية الجديدة تحت عنوان "قصر الحلوى" وقد قام بترجمتها د. محمد درويش هو الذي تولى ترجمة كل اعمال أليف شافاك السابقة، توجستُ اتجاهها ولم اعرف اذا كنت حقاً اريد المجازفة مرة اخرى الا ان تمكنت من قراءة الصفحات الاولى من "قصر الحلوى" وقارنتها مع الكارثة المسمية "قصر القمل" لاكتشف ان الاولى لا علاقة لها بالثانية نهائياً.
لقد ظُلمت الرواية ومن قرأها بنسختها العربية الاولى، لانها تُرجمت بغباء وقلة خبرة واستعجال لجني الاموال من دار نشر مبتدئة، على حساب أسم شافاك الذي يبيع جيداً وعلى حساب القارئ المسكين المحب لاعمالها.
اليوم وبعد ان انهيت قرأتي لنسخة "دار الآداب" من الرواية، وجدتها حالة روائية غريبة قدمت فيها شافاك شخصيات غريبة ولكنها حقيقية فكل واحد منا يمكن ان يسكن قصر الحلوى وينتهي به المطاف ان يكون هناك بين السكان ليمارس حياته المخفية داخل بيته ويواجه "قمامة" المجمتع المحيط مع السكان. شخصيات عميقة طرحتها كل واحد قدمت نفسها بشكل جميل جداً ومحبوكة بطريقة جعلتك وان تقرأ تنتقل من شقة الى أخرى ومن شخصية عاشقة محبة او خائنة الى معلم ومصففا شعر والى برفسور. شخصيات اجتمعت في مكان لا يجتمع فيه احد، كي تظهر لنا شافاك ببراعة زيف المجتمع وزيفنا ونحن نخفي عن الجميع صورتنا الحقيقية.